Петима българи на лудия фестивал Гуча само по себе си е приключение. Ето какво се случи там през 2015 г.
„Balkans are in my blood!“ - това е, което казвам при всяка нова среща с чужденци и пътешественици, които за първи път идват на Балканите. На фестивала на духовата музика в с. Гуча (Сърбия) осъзнах, че няма друго такова място като Балканите и никъде другаде не бих се чувствала така добре, така у дома си.
Пътуването към фестивала беше повече от „велИко“. Четирима приятели планирахме отпуските, багажа и пиенето 6 месеца по-рано от София, Берковица и Великобритания. Разстоянието и времето, което ни делеше, още повече засилваше нашето желание да прекараме заедно едно страхотно лято. Неусетно дойде август месец и фестивалът, който толкова много чакахме, започна.
„Корабът-майка“ (както нарекохме колата, с която пътувахме) потегли от Берковица към уречената среща в София и след това директно към Гуча. Но планът не се случи така, както си мислехме. Още около Годеч „Корабът-майка“ целуна мантинелата и се наложи поправка в Костинброд. С тази новина ме събудиха сутринта. Наистина ли? И сега какво - няма Гуча? Все пак Момо се върна специално от Великобритания, а аз, Теди и Дидо спестявахме пари и извихме ръцете на шефовете си за тази отпуска. Не можем да се откажем още в началото - продължаваме напред, въпреки шестте часа закъснение.
Минахме границата и вече таман бяхме започнали да усещаме духа на Сърбия, когато на излизане от Пирот ни сполетя нова повреда. Стига, не е възможно, вече! Счупихме „сглобата“ на лявата гума, както каза майстор Милош от най-близкия сервиз на пътя. Тук вече бяхме на ръба да се върнем обратно - изхарчихме половината си пари, предвидени за фестивала, 18 ч. вечерта е, а Гуча изглеждаше все по-далечна.
Не знам дали имахме късмет или не, но бяхме упорити докрай, почти тъпи. Наложи се да преспим една нощ в покрайнините на Пирот, в един изоставен бивак на палатки и хамак, тъй като изхарчихме парите, а и „ние винаги сме за тънката лайсна - пънкари сме.“ На сутринта със свежи сили решихме да потеглим към Гуча и да се доверим на думите на майстора: „Ще бъде“. Да, Гуча ще бъде! Изпратиха ни от Пирот с: „Видимо се и сречно“ - вече имахме приятели във всички автосервизи в града.
Най-накрая пристигнахме в Гуча! След ден и половина закъснение и куп премеждия това беше нашата награда, това беше нашата планета! Пътя до там беше добър, но доста натоварен откъм трафик. Това беше 55-о издание на най-големия фестивал на духоватат музика на Балканите. Хванахме пика на фестивала в края на седмицата - Бобан и Марко Маркович (за жалост изпуснахме Горан Брегович заради повредата с колата). Всички къмпинги и поляни бяха пълни с хора, коли, палатки. Имаше къмпинги (двор на къща с поляна) от 5 до 15 евро, които осигуряват тоалетна и душ.
Веднага уцелихме един от най-скъпите и сравнително празните, но бързо си тръгнахме и се ориентирахме към голямата поляна с безплатен паркинг и къмпинг. Оставихме колата, опънахме палатката и се запътихме към центъра, откъдето се носеше миризмата скарите. Организацията беше на ниво, силно полицейско присъствие, но въпреки това атмосферата е уникална, завладяваща и те пренася в друго измерение от раз. Имаше над 100 духови оркестъра от цялата страна, които свиреха по улиците, в заведенията, навсякъде.
От всички страни кънтеше различна мелодия и се носеше миризма на плескавици и пушек от скарите. Плескавиците там са запазена марка и начина на поднасяне също - слагат месото в питката и сам си слагаш салатите и сосовете. Нещо като Subway, ама на Балканите. Друга кулинарна атракция, освен прасетата на шиш и агнешкото печено на килограм, бяха огромните делви с кисело зеле и свинско (kupus), които се печаха на жар директно на земята (това само за 200 динара = 3,20 лв). Храната беше доста добра и цената си залужава.
Единствените неудобства, които срещнахме, беше скъпата бира (2л за 4-5 лв.) и липсата на свястна тоалетна (химическа за 50 динара, около 1 лв, не беше оферта). Евтина бира намерихме в няколко супермаркета, след като обиколихме селцето, а въпроса с тоалетната разрешихме в гората, или както каза Момо: „Всичко става между двете врати“ (на колата, да, бъдете готови и за това). Сборен пункт за срещи беше двора на църквата, където необезпокоявано можеше да си пиеш и да не се чувстваш грешен. Вечер атмосферата е още по-завлядяваща, пивка и някак си наша.
Беше пълно с пеещи, пиещи и танцуващи хора, за които нямаше определено място за забавление, а то просто беше навсякъде. Музиката, скарата и пиенето сякаш ни обединяваха и ни караха да се чувстваме като едно цяло със сърбите. Усещахме се близки на най-битово ниво и различията в политически, икономически и социален план се стопиха, като kupus за 200 динара.
Уморени, доволни и щастливи потеглихме обратно към България. Заслужаваше си всичките премеждия и приключения. Гуча ни посрещна повече от гостоприемно. Чувствахме се като у дома си, но имаше бонус оркестри и плескавици. Срещнахме нови приятели, повярвахме отново в добротата и гостоприемството на сърбите, и обещахме отново да се върнем.
*
Текстът е изпратен от Петя Малинова за рубриката Стани автор. Споделете и вие пътешествията си на info@peika.bg!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
