Как се стига до хижа Амбарица в Троянския Балкан и кога можете да попаднете на боровинкови нощи там...

И нашият трип започва така:

Някъде преди обед тръгваме от село Черни Осъм (на 11 км от Троян) посока ВЕЦ-а. Питаме местен за посоката, тъй като всички го знаят, а и хората са много разговорливи. На около километър след селото има паркинг с чешма точно преди моста, където спираме, за да напълним бутилките с планинска вода. Реката и тя се казва Черни осъм, много е красива, а водата в нея е кристално чиста. Продължаваме по черен път, като в началото минаваме през един пропусквателен пункт (това е начало на вододаен район или ако трябва да сме технически точни – санитарно-охранителна зона категория I).

Отпиваме по глътка чиста вода и продължаваме. Още около час вървим нагоре по черния път, който криволичи покрай реката. Природата е уникална! Пътят ни минава покрай хижа Яворова лъка, която за съжаление все още не работи, и малко след нея пътят се разклонява. Спираме отново, отпиваме глътка чиста вода и продължаваме. Тръгваме по дясното разклонение (има маркировка и табели към хижа Амбарица). Пътят се движи покрай един от притоците на река Черни Осъм. Имаме подсигурена частична, на места пълна сянка, което прави изкачването нагоре още една идея по-приятно. Малко след като сме се отклонили вдясно, можем да избираме между две пътеки:

- Първата продължава покрай притока на река Черни Осъм и в един момент влиза в гората, където ни предстои и първото сериозно изкачване. Ще наричаме тази пътека занапред "Сенчестата панда", моля да се отбележи, ако някой води записки.

- Втората пътека минава през билото на т. нар. „Планински ръкав“, който всъщност катерим. Ще наричаме тази пътека "Мрежестата коала" (опитали сме се да назовем пътеките с наши думи, хрумнали ни в конкретни ситуации, които може и да не ви харесат). Всяка една от пътеките има своето очарование и изненади, или казано с по-популярни думи - Балканът пази своите тайни.

След като сме избрали пътека, не забравяме да спрем и да отпием глътка чиста вода. Много е важно да не оставяте в горещите дни тялото ви да се обезводнява!

Нагоре и двете пътеки ни отнемат около час и двайсет минути. В присъствието на приятна компания няма невъзможни неща. Пригответе си "смешки" за по-трудните моменти, винаги помагат!

След тази част от маршрута, пътеките се събират отново в една и продължават през прекрасна букова гора. Сериозното изкачване е вече зад гърба ни и остават около 40 минути ходене по пътека с лек наклон. Тук най-подходящи за ползване са: "Хайде, не остана!", "Вижда му се краят!" или "И сам воинът е воин!" от книжката с мотивационни фрази на всеки прохождащ планинар.

Напомням последно за водата (че трябва да пийвате) и спирам, защото вече зад завоя (последния наистина) е хижа Амбарица. Една прекрасна хижа на изключително красиво място в средата на Стара планина, Троянския Балкан, където ще ви посрещнат най-любезно Ема (хижарката чудо), а всяко лято и Фестивал на боровинките, където ще преживеете невероятни боровинкови нощи.

Полезна информация: На хижа Амбарица има 69 легла, цената на нощувката е 12 лв. От мобилните оператори обхват има Мтел, останалите - на 5-10 минути ходене от хижата. Има безжичен интернет.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!