На 1675 м надморска височина, на самото била на планината, недостъпно за автомобили се издига едно прекрасно място – хижа Ехо.

А как така точно на това труднодостъпно място почти в центъра на Стара планина се е появила хижа, при това построена от група русенци – това е история за много ентусиазъм (и един умен кон на име Пенчо).

Старопланинската хижа, издигната от русенци

Дълги години русенци мечтаят да изградят свой дом в планината. Но едва след 1980 г., когато и поредната възможност – замислената хижа “Русе” в района на гара Кръстец се проваля, ръководството на тогавашното Студентско туристическо дружество”Академик” подема инициативата за построяване на туристически заслон в алпийската част на Средна Стара планина. През есента на 1982 г. група от 10 студенти потегля от село Розино към билото на планината с над 400 кг строителен товар. Целта им е труднодостъпната и чудно красива алпийска местност Демиркапия, където е предвидено да се изгради заслонът.

На стотина метра под седловината построяват уникален студентски строителен бивак –висяща над дълбок дол колиба от букови дъски. До колибата са оформени умивалня, огнище, кухня и столова на открито. След месеци на процедури през юли 1983 г. втора студентска група, въоръжена с кирки, лопати, колчета и папка с проекта на доц. Юрий Стойчев, по познатата вече пътека, достига бригадирския бивак. До настъпването на зимата е завършено помещение, обзаведено с нар за 15 души, одеяла, печка, книга за посетители и печат. Съграденото получава висока оценка от централата на БТС и през 1984-85 г. заслонът се превръща в кокетна хижа. “От църква стана манастир”, се шегували преминаващи планинари.

Истинска история с коня Пенчо

Една от най-колоритните фигури по време на строителството е конярят Георги Дамов от Самоков, по-известен като Жоро Златния. С тридесетина си коне през летните месеци от 1984 до 1987 г. бригадата му превозва над 10 000 товара.

В дните на първите есенни снегове на 1984 г. работниците се стремят възможно най-бързо да отлеят покривната плоча. Късно следобед се оказва, че баластрата може да не стигне. По идея от някакъв филм, на самара на пасящия до хижата кон, оставен за почивка, забождат с кабърчета набързо съчинена бележка за Жоро. Отвързват го и той без колебание се насочва по познатата транспортна пътека към своите събратя, долу в долината на Трите дола. Години след това Жоро разправя, че преди да се присъедини към останалите коне, Пенчо (така се казва конят) прави опити да събуди стопанина си - удря с копито по вратата, където той спи, за да му “покаже” забодената бележка. Малко преди 10 сутринта на следващия ден, по-рано от друг път, петдесетина чувала баластра са изнесени за последното забъркване на бетон.

На 1 ноември 1985 г. хижата е пусната в експлоатация. Заслугата е на десетки студенти, служители и сътрудници от Русенски университет, на майстори, строители и коняри от Розино, Русе, Тетевен, Рибарица, Пирдоп, Самоков, на туристи ветерани от дружество “Приста”-Русе, местни жители, планинари от различни краища на страната.

Преходи от хижа Ехо

От хижа Ехо за 10 минути сте на връх Кавладан (1710 м), за половин час - до Юмрука (1818 м, лятно време сконовете му са отрупани с боровинки). Два часа е преходът до хижа Козя стена, а за 5 часа (зимата за 6) - до хижа Вежен. Хижа Хайдушка песен е 3 и половина часа преход, а хижа Васильов - на 5. Именно по инициатива на хижаря на хижа Васильов е изграден параклисът "Света Троица". Намира се на 1700 м, под връх Юмрука, и всяко лято по няколко двойки го използват за романтичен фон на сватбеното си тържество.

Полезна информация: Цените на нощувките в различните категории стаи са от 8 до 13 лв., хижата е отворена и през зимата. До хижа Ехо можете да стигнете по маркирани пътеки от село Рибарица (4 часа), Беклемето (5 часа), село Розино (4 часа и половина), село Христо Даново (4 часа и половина), село Чифлик през хижа Хайдушка песен (4 часа и половина), град Клисура (5 часа и половина).

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!