Вероятно по-точен би бил въпросът „Какво знаем за живота на хижаря?“. Туристите идват, пият чай и бира, възхищават се на красивите гледки в планината, нощуват и си заминават.
Ние пък решихме да надникнем в скритите ъгълчета на професия хижар. Радо и Иван от хижа Козя стена разказват за хубавите и трудните моменти, за бирата в неделя вечер и за откачалките, които ходят в планината.
- Представи се с няколко думи.
Радо: Казвам се Радослав Игнатов, от Русе съм и съм хижар от 16 месеца.
Иван: Аз съм Иван, също от Русе съм и съм хижар от 16 месеца.
- Коя е най-приятната част от работата на хижаря?
Радо: Има ли такава? Шегувам се! За мен един от най-хубавите моменти са празниците, когато се събираме с приятели, а и на хижата се качват приятни хора.
Иван: Определено са контактите с много и различни хора, в планината ходят големи откачалки.
- А най-трудната?
Иван: Най-трудната... Още не сме стигнали дотам да разкрием най-трудната – всеки път се случват все по-трудни неща, направо не знаем какво още да очакваме. От това, което сме видели, целият процес, свързан с дърводобива, на това открито било, е отвратителен. Както и безсънието.
Радо: Дърводобивът и мъкненето на багаж за зареждане на хижата. Скоро осъзнах, че 15 месеца ние сами сме си изнасяли стоката – това означава тонове, които са ни минали през гърба.
- С какви хора се срещаш?
Радо: Срещам се с всестранно развити личности с достатъчно голямо въображение и готски характер. Оттук минават хора от цял свят, планински водачи, природозащитници и безброй други.
Иван: С всякакви! През нас минават туристи, спортирски, спиртисти, еколози, гинеколози, стари, млади, българи и чужденци - всякакви!
- Разкажи ни хубав момент от живота на хижаря, който те кара да обичаш това, което правиш.
Радо: Хубави моменти са завързването на контакти с хора от цяла България, празнуване на рождени дни, а най-удовлетворяващият е когато дървата и стоката са качени горе на хижата...
Иван: Залезът в неделя следобед е нещо неописуемо – всички са си тръгнали и пием бира - край на още една тежка седмица.
- Това, което туристите не знаят за тази работа, е...
Радо: Туристите не знаят, че тук трябва да се практикуват няколко професии наведнъж: готвач, аниматор, инженер, чистач, дървар, коняр при наличие на коне и куп други, свързани с метеорологичните условия в планината.
Иван: ...всъщност и ние не го знаем – въобще не знаем какво ни чака на другия ден! Затрупани пътища, тежки метеорологични условия, теч в тавана, проблем с агрегата и множество други технически проблеми! При един евентуален проблем с тока, нямаме и вода, нищо! А ако имаш и животни – изненадите са ежеминутни!
- Къде се намира пейката с най-хубавата гледка?
Радо: По принцип в Русе на кея, гледайки залеза на брега на Дунава. А тук в планината нямаме пейки по обясними причини. Но аз бих сложил една на задната тераса с гледка към върховете Вежен и Юмрука.
Иван: Те пейките тука не издържат, всичките са счупени! От снегове, дъждове, а тази отзад на терасата конят я изяде! Но обещавам, че ще направя нова горе на паметника над хижата – оттам се вижда всичко!
*
Една благотворителна кампания набира средства за осигуряване на непрекъснато електрозахранване на хижа Козя стена. Научете повече за кампанията Професия "Хижар".
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
