За нея казват, че е една от най-високите хижи на Балканския полуостров, казват още, че преходът е дълъг и изморителен, но едно е сигурно - пътят към хижа „Иван Вазов“ е феерия от цветове и гледки, а може да се превърне и в истинско приключение.

Веднъж щом стигнете до Рилския манастир и оставите колата си на платения паркинг, започва изкачването към хижата. Преходът отнема средно от 6 до 8 часа, като зависи от темпото и броят почивки по пътя. Заредете се добре не само с храна, а и с вода (ябълките също помагат), защото жаждата усилва умората и изкачването може да ви се стори в един момент невъзможно.

Пътят е добре маркиран и табелите започват още от манастира. Само след около час ходене по горска пътека, излизате на било и пред вас се ширва планината с цялото си великолепие, а под вас остава светът, от който сте се скрили и който изглежда толкова малък сега.

Жаркото слънце припича, но по-добре не се изкушавайте да задремете за дълго на някоя поляна, защото ви чака път, а едва ли искате да вървите нощем из мочурища в търсене на маркировката, хижата или поне някаква светлинка, която да ви упъти.

Ако не е разгарът на сезона, може и да не срещнете друг човек. Дори и овчарите са рядкост.

В един момент маркировката е само от колчета, защото вече вървите по билото на планината, а под краката ви се реят пухкави облаци. Температурата тук също пада, така че не забравяйте да си носите яке, независимо от сезона.

Щом стигнете до хижата и студът, и умората, и това, че сте се загубили, е вече в миналото. Посрещат ви няколко котки и хижарят. А топлата бобена чорба сгрява сетивата ви. Не се изненадвате, че сте единствените гости в хижата, все пак и по пътя не срещнахте никого.

Заприказвате се с хижаря и разбирате, че голяма част от декорацията в хижата изработва сам. Събира я червени камъчета, я листа и ги претворява в красиви мозайки. Разказва ви още, че за голяма част от провизиите му се налага да слиза чак до селото, което отнема няколко дни и че през зимата единствената му компания са котките наоколо.

Пътят обратно е по-лек, особено, ако нямате мазоли по краката. А ако има още замръзнала вода около хижата, можете да си направите зимна пързалка, а защо не и състезание по хвърляне на камък под надслов „Кой ще счупи първи леда?“.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!