Страшното езеро в Рила и страшно красиви гледки

  • Страшното езеро в Рила и страшно красиви гледки
    Страшното езеро в Рила и страшно красиви гледки
  • Страшното езеро в Рила и страшно красиви гледки
    Страшното езеро в Рила и страшно красиви гледки
  • Страшното езеро в Рила и страшно красиви гледки
    Страшното езеро в Рила и страшно красиви гледки
  • Страшното езеро в Рила и страшно красиви гледки
    Страшното езеро в Рила и страшно красиви гледки
  • Страшното езеро в Рила и страшно красиви гледки
    Страшното езеро в Рила и страшно красиви гледки
  • Страшното езеро в Рила и страшно красиви гледки
    Страшното езеро в Рила и страшно красиви гледки

През гори и скали до едно от най-емблематичните места в Рила

Още от училищната скамейка в кабинета по география знаем, че острите била на най-високите планини в България са оформени по този начин от разрушителната сила на ледниците. През последния ледников период те са нащърбили планинските хребети на Рила и Пирин, издълбали са обширни долини и са натрупали отломките от своята дейност във вид на морени. Тези огромни количества замръзнала вода днес вече са изчезнали, но от тях са останали и други следи – уникално красивите ледникови езера. Те са разнообразни по размер и форма, но винаги пленяват със синевата на чистите си води и хладното спокойствие, което излъчват.

Рила е планинският масив с най-много такива езера – там са най-дълбокото и най-голямото сред тях, както и цяла една езерна група, която е по-популярна от всички други –Седемте рилски езера. Малко встрани от тези „шампиони” пък, остава място, което е знаково първо с името си – и наистина, когато чуе за Страшното езеро, човек няма как да не бъде заинтригуван. То е добре известно на повечето запалени планинари с впечатляващата си околност, съчетала в себе си едновременно красота, суровост и дълбока тишина.

Намира се в Северозападна Рила, в подножието на най-високия връх в този дял – Голям Купен (2731 м).

Към езерото е удобно да се тръгне от Централната Планинска Школа (ЦПШ) „Мальовица”, като за предпочитане е да се избере летния маршрут – стига, разбира се, условията за това да са подходящи. До ЦПШ се стига с кола или с обществените „микробусни” превозни средства от автогарата в Самоков – тръгват от нея в 8:15 часа и в 16:15 ч. При паркинга се търси зелена лентова маркировка, която обозначава пътеката за Страшното езеро. Първоначално тя плавно се изкачва и пресича няколко потока, но там, където напуска горския пояс, тръгва стремително нагоре и в един кратък участък става доста стръмна. С умерено темпо и почивки обаче това място не представлява съществена трудност.

След близо два часа ходене изведнъж се появява приятна изненада – първата за деня водна площ. Пътеката излиза на полегатите брегове на Йончево езеро, а те са отлично място за почивка при хубаво време. Е, главната цел все още предстои, но нищо не пречи човек да се изтегне за четвърт час на тревата и да погледа гладката езерна повърхност, по която играят различни рибки.

След Йончевото езеро, маршрутът продължава по синя лентова маркировка, която се е появила малко по-рано успоредно със зелената. Тя идва от село Говедарци и продължава към Страшното езеро. Наклонът става по-голям, като все пак се появяват и равни места – колкото да се поеме въздух преди последните метри.

Те преминават почти изцяло през каменисти участъци, които не са чак толкова тежки при изкачване. Около час и половина след Йончевото езеро пътеката преодолява последната стръмнина и най-после излиза при Страшното езеро! Край него е построен солиден заслон, който може да бъде оценен най-добре в случай на буря. Говори се, че именно на обстановката в такъв момент се дължи и названието на това място. При слънчево време обаче, езерото има чуден тъмносин цвят, а бреговете му са притиснати в каменната прегръдка на околните върхове. Те внушително се издигат над водата, а когато тя е съвсем спокойна, скалистите им склонове се отразяват в нея – наистина рядко красива гледка! Околността е спокойна и по мнението на доста хора, въпреки името си, Страшното езеро е едно от най-хубавите места в Рила.

Встрани и по-надолу от него се виждат други езера – край тях минава зимният маршрут от хижа „Мальовица” до заслона. Обозначен е с метални стълбове, боядисани в жълто и черно. Ако налице няма планове за връщане по обратния път – това е другият вариант за слизане към изходната точка. Трябва да се знае само, че пътеката е стръмна и неприятно камениста на места. За два часа тя отвежда до хижата, а за още един пълните с впечатления глави се завръщат при ЦПШ.

Общо за отиване и връщане до Страшното езеро са нужни приблизително седем часа – едно много добро време за еднодневна екскурзия през динамичен терен със средна степен на трудност. Колкото до маршрута – той гарантира щедра доза планинска красота и много въодушевление сред невероятната природа на Рила планина.