30-километровите преходи всеки ден те натоварват както психически, така и физически. Много важно е да приемаш достатъчно течности и да се храниш добре. С водата нямахме никакъв проблем. Благодарение на гениалното хрумване на Фил да вземе два 700-милилитрови термоса и множеството годни за пиене чешмички по пътя, имаме непрекъснат извор на студена вода. Термосите понатежават, но както не е приятно да се пие топла бира, така и топлата вода тип “чай” не е за предпочитане.
Тук трябва да спомена за една интересна чешма, на която се натъкнахме на втория ден, малко след Естея (едно от по-големите градчета в Навара). Та тази чешма си имаше две кранчета - не за топла и студена вода, а за вода и вино. Чудесното хрумване на местната винарска изба ни позволи да изпитаме едно типично испанско изживяване - вино по обяд и после сиеста под дебелата сянка на дърветата до местната църква.
Именно следобедната дрямка ни забави малко и пристигнахме в албергето някъде към 6 часа - тъкмо на време за вечеря. Един съвет от мен - когато в албергето има опция да ти сготвят - не му мисли много; може да е десетина евро, но си заслужава. И то ако не заради чудесната храна, поне заради приятната компания за вечеря на другите пътешественици или понякога дори на местните hospitaleros (съдържатели на албергето). Така вечерята става далеч по-приятна, отколкото ако седнеш сам да дъвчеш продуктите, купени от супермаркета. За жалост, опцията с домашно сготвена вечеря я има само в по-малките албергета в селцата.
Ще споделя и още една гастрономична възможност, от която се възползвахме едва на четвъртия ден. На испански се казва menu del dia и е еквивалент на нашето обедно меню. Среща се в почти всички ресторанти и струва някъде около 10 евро. Обикновено може да си го поръчаш само на обяд. За 10 евро получаваш 2 ястия, десерт, хляб и вино или вода, което за цените в Испания си е същинска сделка. Същите ястия, поръчани поотделно спокойно може да ти струват и двойно. А храната е доста - случвало ни се е да не вечеряме след обилно menu del dia.
Така че, когато вървите Камино или сте по друг повод в Испания, поръчайте си едно menu del dia и даже ако може, помолете на испански сервитьора да ви избере ястията, в зависимост от традиционната кухня на съответния регион.
И за последно още един съвет - когато сте вече към края, на 5 км от Мелиде, потърсете ресторантчето “Terra de Melide”. Когато сте там, задължително поръчайте порция pulpo. Ако имате нашия късмет, ще ви го сервира една от най-милите и по селски добродушни испанки, която съм виждал. А току виж може и вас да ви почерпи с по шотче домашна ракия, която кара ракията на баща ми направо да бледнее.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
