Преди хиляди години човекът излязъл от пещерата и навлязъл смело и директно в храсталака. Някъде там се датират и първите форми на организиран храстинг. Терминът не е мое творение, а витае в градския и планинския жаргон (макар още да го няма в правописния речник на БАН).

Една импровизирана дефиниция: Целенасочено или принудително преминаване на туристи през необлагородени природни пространства, характеризиращи се с висока, труднопроходима растителност (шубрак, гъсталак). Обикновено крайната цел на туристите е отвъд храсталака.

Важно е винаги да се подхожда към възправилите се пред храстингуващия шубраци с нужното уважение и стратегическо планиране. Защото в другия им край почти винаги се крие нещо за откриване – пещера, скала, камънак, хралупа на опасно горско животно...

В най-лошия случай - просто още шубрак.

Историята показва, че не всеки би си рискувал голите крака за единия му камък, но какво тук значи някаква си хубава кожа! Докато ни мацаха с йод, бабите ни разправяха, че юнак без рана не може. Но те просто не са знаели с колко къпинаци, малинаци и глогове ще си имат работа внуците им.

Не всички обаче проявяват нужния ентусиазъм към храстинга. За някои хора той е равнозначен на среща с мечка в гората – нежелана и неочаквана. Те попадат на непроходим шубрак там, където са очаквали да има равна горска пътечка. Шокират се. Припотяват се няколко пъти един след друг. Изпадат в паника. А когато все пак решат да се хвърлят в дълбокото, сквернят храстинга с нецензурни думи.

Затова се смята, че храстингът е занимание за дзен туристи. Тези, които не само ще запазят самообладание, но и ще се фукат с одрасканите си ръце и колене, дори и да не са стигнали доникъде.

И така, историята на храстинга ще се пише от всички нас, поели по неутъпканите пътеки търсачи на приключения. И ако практикувате твърде често, ползвайте дълги крачоли.

Имате история за храстинг? Изпратете ни я на info@peika.bg и ще я публикуваме!