Какви са историите на хората от Пловдив, които Илина среща, снима и разказва? 

От близо година фейсбук страничката Humans of Plovdiv разказва в снимки за хората, които можете да срещнете в града на тепетата. Зад фотоапарата в търсене на истории е Илина. Кога и как започва всичко и как се разказва човешка история в една снимка - ето какво разказа Илина специално за Peika.bg.

Няколко кадъра вижте в галерията тук

- Кой стои зад проекта Humans of Plovdiv?

- Казвам се Илина. От 7 години живея в Пловдив, но съм родена и израснала в Бургас. В професионален план се занимавам с маркетинг, а свободното си време запълвам с разни креативности – поддържам собствен блог с истории на хора – Humans of Plovdiv, и се занимавам с музика и фотография по мой си лаишки начин.

Илина

- Как се роди Humans of Plovdiv?

- Случайно! Бях се върнала от кратко пътуване до Хърватска, където бях направила много снимки на хора. Спомням си, че публикувах една от тях във Facebook и я нарекох Humans of Zagreb. Така дойде идеята за Humans of Plovdiv, по подобие на Humans of New York (HONY) - блога на Брандън Стантън.

Следващата сутрин, 7 май 2014 г., създадох фейсбук страницата на Humans of Plovdiv. А няколко дни след това започнах да снимам непознати по улиците на града, които спирах за разговор. Малко по малко проектът започна да трупа лайкове и позитивни отзиви.

Когато започнах Humans of Plovdiv вече две години следях HONY и четях историите почти всеки ден. В България се бяха появили подобни страници в София и Велико Търново, но не и в Пловдив. Казах си: „Защо да не пробвам?”. Така започна всичко.

- Ти ли откриваш интересните кадри или те те откриват?

- Откриването е взаимно. Винаги, когато излизам да снимам, търся истории, но и самите случки, хора и ситуациипривличат вниманието ми по особен начин. Естествено, най-хубаво е когато се натъкна на красиви и стойностни моменти, без да ги търся целенасочено, а те просто се открият пред очите ми.

- Как се разказва история само в една снимка?

- Смятам, че е доста трудно. Аз самата не съм се научила все още. Като фотограф трябва да си доста наблюдателен и проницателен, да познаваш човешките реакции и да си една доза психолог. Всичко останало според мен са „късметлийски” кадри. Аз имам такива, но това не означава, че съм се научила да улавям човешката природа и душевност.

- Случвало ли се е някой да се ядоса, че го снимаш?

- 99,9% от кадрите са по съгласие. Когато спирам хора по улиците, винаги се представям и им показвам желанието си да ги снимам. Ако се съгласят, прекарвам време с тях за кратък разговор. За тези няколко минути се опитвам да ги усетя като хора, за да мога по-късно да пресъздам разговора в кратка история. Обичам тези моменти, понеже обичам разнообразието в хората - обогатяващо е.

- Какви са според теб хората на Пловдив?

- Хубави хора! Младите мечтаят, което е прекрасно, а възрастните са една доза обременени и песимистични. Няма как да отречем, че времето, в което всеки е израснал, е сложило своя отпечатък върху него. Със сигурност обаче повечето пловдивчани обичат града си и са горди негови жители.

- Коя е любимата ти локация за снимане?

- Главната улица на Пловдив, и то в събота! Целият колорит на града крачи напред-назад по „Княз Александър I Батенберг“ и е много приятно да улавяш моменти, хора и тяхната динамика с града.

* 

Историите на Humans of Plovdiv са във фейсбук и блога.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!