България винаги ме е вдъхновявала и с голяма любов съм пътувала, за да видя поредното непознато лице на родината.

Но един ден се събудихме с приятеля ми и си казахме: „Хайде лятото да си направим пътешествие на колела до Италия”. Изчислихме грубо километрите, средствата и започнахме да спестяваме. Няколко месеца по-късно пътувахме към първата спирка от нашето пътешествие - Загреб. Лесно намерихме квартирата, я която ни посрещна страхотна хазяйка – младо момиче на име Матея. Тя се погрижи краткият ни престой там да бъде безпроблемен и наистина приятен.

Имахме само един следобед за кратка обиколка в Загреб. Посетихме Музея на модерното изкуство. Най-впечатляваща беше пързалката - бърз, забавен и вдигащ адреналина начин за приземяване от третия до първия етаж. Направихме си и вечерна разходка в центъра на града, където се намира и впечатляващата загребска катедрала „Св. Богородица”.

Денят измина много бързо и потеглихме към Венеция. Това, което бях чувала за града е че мирише много на канал, че не е кой знае какво и че е много скъпо. Е, ние останахме с коренно противоположно впечатление.

Казах си, че във Венеция няма да бъда турист, а ще бъда романтична и ще се радвам на града. 

Не сме посещавали музеи, галерии, а просто се потопихме в атмосферата. Съвсем не сбъркахме, защото наистина се влюбихме в града на любовта. 

Следващата ни дестинация беше Флоренция. Там отново си бяхме наели квартира. Посрещна ни приветлива млада дама. Настанихме се и бързахме да излезем да се разходим. 

Когато стигнахме до катедралата „Санта Мария дел Фиоре” си казах: „Защо е опакована тази сграда?”. Звучи смешно, но да видиш такова величие на живо е наистина невероятно.

Във Флоренция се усеща в най-голяма степен истинският италиански дух. Затова градът намери своето специално място в сърцето ми.

И така потеглихме към следващия град – Великият Рим. Тук си наехме квартира в по-краен квартал, за да можем спокойно да паркираме, тъй като планът ни беше да останем 2 дни, но в последствие увеличихме престоя си на 3 дни.

Това беше първата квартира, в която живяхме с италианци. Хазяите ни бяха мъж и жена на средна възраст. Джузепе беше много приказлив и гостоприемен. Помогна ни да напазаруваме, а на връщане заваля страхотен порой. Пошегувахме се, че в Рим ще ни върви по вода.

Джузепе ни приготви спагети. Разказа ни, че преди се е занимавал с астрология като хоби. Имаше огромен телескоп и много литература. На сутринта ни посрещна с богата закуска. Хапнахме, тръгнахме към метрото и след 30 минути бяхме пред Колизеума. Наредихме се на опашка, печеше силно слънце. Чакахме около час, за да влезем. След това минахме през доста сериозна проверка, подобно на тази по летищата. Платихме входната такса от 12 евро, която включваше и посещение на Форума.

През втория ден посетихме Ватикана. Отново имаше скенер проверка и разбира се не се допускат хора с разголени рамене и къси дрехи.

Разгледахме църквата „Свети Петър“. В продължение на 15 минути се изкачвахме по изключително тесни и завити стъпала. Имаше хора пред нас, зад нас. Жегата беше неописуема. Когато излязохме под самия купол, гледката ни остави без дъх. 

Доста се забавихме във Ватикана, но все пак ни остана време и за замъка Сант Анжело. Въпреки че точно тогава токът беше спрял, посещението определено си заслужаваше.

- Хората, които живеят в Рим, не познават така добре забележителностите и града както туристите!

Разбира се, времето, което прекарахме в Рим, се оказа крайно недостатъчно. Но нашият план включваше и море, а планираното място беше Римини. Мислех си, че най-големият италиански курорт е като нашия Слънчев бряг. Не знам дали заради периода, в който бяхме там, се оказа, че нямат нищо общо. Огромен плаж, малко хора, пълно спокойствие – такъв бе курортът за нас.

Центърът на Римини носи типичния италиански дух. В него са разположени много старинни къщи, които в моите очи бяха като истински имения. Докато се разхождахме между тях опитахме и страхотния италиански сладолед.
 

Така нашето седемдневно пътешествие приключи. Прибрахме се изпълнени с много емоции. Съвсем правилно е казала Анна Ахматова „Италия е сън, който се завръща при теб до края на живота ти.”

Моят съвет е да се потопите в духа на всяко място, което посещавате. Да – забележителностите са интересни, научаваш много от тях, но те не могат да напълнят душата така както настоящето – хората, начинът им на живот, улиците, музиката, храната…

Понякога човек просто има нужда да срещне някого или да му се случи нещо, което да го остави наистина без дъх. Италия е точно такова място – спиращо дъха.

Текстът и снимките са изпратени от Теодора Христова за рубриката Стани автор. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!