Пловдив е един от европейските градове с най-много исторически пластове.
По тепетата са съхранени стотици забележителности, датиращи от различни епохи. Някои от тях са оцелели до днес във вида, в който са били построени. Други пък са познати под много имена. А от трети е останало само названието в паметта на пловдивчани. Сигурно това е и причината дори местни жители да бъркат съществуващия крепостен вход Хисар капия с така наречената Източна порта – красива арка с монументален характер, която за съжаление не е запазена.
Археологически комплекс „Източна порта на Филипопол” е открит в края на 70-те години на ХХ в. Това е римска улица, ориентирана в посока север–юг. През нея се влизало в града, следвал диагонален път, който минавал по мост над река Марица и отвеждал до Константинопол. Била е най-внушителната и монументално оформена улица на Филипопол – единствената широка 13 м (останалите били по 7 м). От двете страни имало тротоари и покрити пространства – портици, а фасадите им били оформени с мраморни колони.
Научни теории, потвърдени от археологически разкопки, твърдят, че на това място е съществувала триумфална арка. Там са открити и много емблематични за историята на древния Филипопол находки, включително и постамент за статуя на базилиск. Върху постамента на гръцки език е изписано „На добър път“. Такъв надпис е съпровождал обикновено комплекси с монументално оформление и много луксозен вид.
Хисар капия се намира на стръмната ул. „Цанко Лавренов” в Стария град, на близо 150 м от археологическия комплекс „Източна порта на Филипопол“. Тя посреща гостите на Трихълмието с колорит и обаяние, подготвя ги за митове, които дебнат отвъд, нашепва древни приказки и зарежда с вдъхновение онези, които умеят да ги чуят. През VI в. крепостните стени и отбранителните кули биват укрепени, изгражда се нова фортификационна система, пазеща Пулпудева от вражески нашествия. Част от нея е и Хисар капия. Сегашният й вид се е оформил вследствие на реконструкция от XII-XIV в. По свода добре личи ограждането на всеки камък с парчета червена тухла, споени с бял хоросан – типично за архитектурата на Втората българска държава. През Възраждането и в началото на ХХ в. портата е претърпявала нови преустройства, с цел да се съхрани. Впоследствие Хисар капия влиза в целия комплекс на Средновековието и възрожденските домове. Днес от външната страна на входа се е оформил живописен площад, ограден от църковните оградни зидове, фасадата на Куюмджиевата къща (днешния Етнографски музей) и главната фасада на Димитър-Георгиадиевата къща. На север основите на крепостната стена се вият по Небет тепе. На юг тя прелива в основите на църквата „Св. св. Константин и Елена”. Още по на юг се издига сградата на Божигробския метох. Под метоха личат останки от кръгла отбранителна кула.
Мнозина свързват Хисар капия с легендата за Филип Македонски и неговата сестра, с която владетелят сключил облог, че който пръв влезе в града на него ще го назове. Сестрата на Филип (Хеса, Хайсар, Хайсария) упоила вечерта петлите и стражата, сипвайки във водата и виното различни билики. Тръгнала рано сутринта от бивака, разположен край сегашния Чирпан и стигнала първа в града. Вратата, през която влезнала, днес носи вероятно нейното име, макар че думата „хайсар” от гръцки се свързва с крепост, тоест с крепостна врата. Филип не спазил обещаното – именувал на нея само този обект, а на свое име – града. Филипополис в превод значи град на Филип.
В днешния си вид вратата е претърпяла промени през ХІІ-ХІV в., забелязват се наслоявания с хоросан и тухли, впоследствие тя влиза в целия комплекс на Средновековието и Възрожденските домове.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
