Как се е появила представата за Бог? Как са се зародили религиите? Какво е „празнината с формата на Бог“? Колкото сложни са въпросите, толкова сложни са и техните отговори. Книгата „Историята на Бог“ (Издателство „Изток-Запад“) подрежда събития и явления, за да внесе малко яснота в този свръхестествен безпорядък.
***
В началото човешките същества си сътворили Бог, който бил Първопричината на всички неща и Управник на небето и земята. Не бил представян с изображения, нямал си и храм, както и свещенослужители. Бил твърде възвишен за подобен чисто човешки култ. Така постепенно избледнял от съзнанието на своя народ. В един момент станал толкова далечен, че хората решили, че повече не го искат. А впоследствие, казват, напълно изчезнал...
Или поне така гласи една теория, популяризирана от Вилхелм Шмид в "Произходът на идеята за Бог" (самата книга е публикувана за първи път през 1912 г.). Отец Шмид смята, че е имало някакъв „първобитен монотеизъм“, преди мъжете и жените да започнат да почитат много и различни божества. Но първоначално те са признавали само едно Върховно божество, сътворило света и управляващо човешките дела от висините. Вярата в този „Върховен бог“ (понякога определян и като „небесен“, тъй го свързват с небесната шир) и днес е характерна за религиозния живот в много коренни африкански култури. Тези хора се обръщат към него с молитви, вярват, че той ги наблюдава отгоре и ще накаже злосторниците. Същевременно е странно отсъстващ от тяхното ежедневие – няма специален култ към него и никога не бил изобразяван във видим облик. Според местните той е неизразим и затова не може да бъде оскверняван в човешкия свят. Други твърдят, че сам си е „отишъл“. Така или иначе в един момент Върховният бог станал толкова „далечен и възвишен“, че хората се принудили да го заменят с по-низши духове – и по-достъпни божества.
Според теорията на Шмид, още в древни времена Върховният бил заменен с по-привлекателни богове от политеистичните („езически“) пантеони. В началото обаче имало само Един Бог. Ако е така, то тогава монотеизмът е и една от най-старите идеи, с които човешките същества са се опитвали да си обяснят загадката и трагичността на живота. Но горното подсказва и поне част от проблемите, с които едно подобно божество би могло да се сблъска.
Тезата на Шмид едва ли е доказуема. Има много теории за произхода на религията. Явно и сътворяването на богове е нещо, което хората винаги са правили. Щом някоя религиозна идея престане да върши работа, тя просто се заменя. Тези идеи изчезват тихо и кротко – като Небесния бог, – „без излишни церемонии“. В днешно време доста хора биха казали, че онзи Господ Бог, почитан от хилядолетия от юдеи, християни и мюсюлмани, е станал също толкова далечен и недостъпен, колкото и Небесния бог. Имало е и такива, които са го обявявали за мъртъв... Но той със сигурност изчезва от живота на все повече хора, особено в Западна Европа. Някои говорят за „празнината“ или „дупката с форма на Бог“ (God-shapedhole), която днес зее на същото място в съзнанието ни, някога заемано от Него. Защо се получава този „луфт“ ли? Колкото и неуместен да изглежда в някои среди, Бог винаги е играл ключова роля в нашата история и си остава една от най-великите човешки идеи за всички времена. За да разберем какво губим (ако той наистина изчезва), трябва да разберем и това – какво точно са правили хората, когато са започнали да почитат този Бог, какво е означавал той за тях и как са го приемали.
За целта ще се върнем в Древния изток, където идеята за нашия Бог е започнала постепенно да се оформя преди около 14 000 години.
Една от причините, поради които религията днес изглежда някак неуместна, е, че повечето от нас вече не виждат смисъл в това да бъдат заобиколени от... незримото. Нашата научна култура ни възпитава така, че да насочваме вниманието си към физическия и материален свят пред нас. Този подход вече дава и осезаеми резултати. Има обаче и негативни последствия – така се лишаваме от своя усет за „духовното“ (или „святото“), който някога е изпълвал живота в по-традиционните общества на абсолютно всяко ниво и е бил съществен компонент на човешкото светоусещане. На тихоокеанските острови са наричали тази мистериозна сила мана; други са я усещали като „присъствие“ или „дух“. Понякога пък са я възприемали като „безлична енергия“ от рода на радиацията и електричеството. Вярвали са, че тя пребивава (временно) в племенния вожд или пък се таи в растения, скали и животни. Древните италийци са долавяли присъствието на своите numina(„духове“) в свещени пещери. Древните араби са живяли с усещането, че околната им среда гъмжи от джинове.
Естествено, хората са се опитвали да установят връзка с тази незрима реалност (и да я накарат да работи по някакъв начин за тях), но наред с това са искали просто да я почитат. А като са персонализирали незримите „сили“ и са ги модифицирали в богове, свързани съответно с вятъра, Слънцето, морето и звездите, но притежаващи и човешки черти, те са изразявали и своя „афинитет“ към незримото – и околната действителност.
Откъс от книгата „Историята на Бог“ (Издателство „Изток-Запад“)
Открийте още книги, препоръчани от Peika.bg!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
