Какво по-хубаво от една горска разходка из пазвата на Родопа планина и то не къде да е, а сред самия Каньон на водопадите?

Той се намира над град Смолян, сякаш излязъл от декора на някоя вълшебна приказка. Тук сред горите и криволичещите пътеки ви очакват над 40 водопада с различна височина, които огласят планината с песните си.

Идвам в Каньона в разгара на пролетта, малко преди началото на лятото. Зелено е и ухае на свежест. На няколко километра от Смолян, след отбивката по пътя за село Мугла, асфалтовият път все повече изтънява. Плавно се превръща от черен в напълно горски път, който навлиза в пролетната гора. В нея се гонят звуци и аромати, но не се надпреварват, а се допълват.

Стигам до изоставена автобаза, хващам отбивката вдясно и скоро стигам до малко заведение. Тук оставяме автомобила. Продължавам пеша нагоре. Пътеката към водопадите започва от стар римски мост. Тя се вие през гората и се прехвърля ту на единия, ту на другия бряг на Еленска река. Освен дървените мостчета по пътя виждам и ето такива горски аптечки за оказване на първа медицинска помощ:

Каньонът на водопадите се намира в резерват „Сосковчето“. В него са се приютили: вековна смърчова гора, удивителна растителност, сред които вписаните в Червената книга родопски жълт крем (цъфти през август) и силивряк, богат животински свят – мечки, елени, сърни, диви кози и разбира се – прекрасните водопади!

В началото на пътеката те са по-малки и по-скоро приличат на водоскоци, но колкото по-навътре в гората навлизам, толкова по-внушителни стават водните каскади.

Пътеката върви срещу течението на Еленска река. Маршрутът е добре маркиран и не е труден, но честото спиране, за да се любувате на гледките, значително ще удължи прехода ви. Отделете си поне 5-6 часа за спокойното преминаване на пътеката, заедно с почивките и снимките.

Каньонът е изграден от риолитни скали. Те са изключително твърди и затова не са се поддали на въздействието на водата. Така са се образували големи прагове, от които днес се стичат бистрите планински водопади.

Стигам до най-големия и величествен водопад в каньона – „Орфей”. Със своя пад на водата от цели 68 метра, той е истинска хипнотизираща гледка. Някои описват водните му струи като струните на арфата на митичния тракийски певец. На живо е толкова магнетичен, че гледайки го и опитвайки се да хвана красотата му през обектива, се подхлъзвам и цопвам в студените му води.

След неволното освежаване, продължавам изкачването по пътеката. Най-хубавото е, че тя е кръгова. Това са любимите ми екопътеки, защото гледките не се повтарят и накрая се връщам там, откъдето съм тръгнала.

Най-горната точка на екопътеката е на около 1800 метра надморска височина, а денивелацията ѝ е около 700 м. Звучи изморително, но щом видите прелестната Родопа планина, умората ще се стопи.

В далечината се вижда и град Смолян, закрилян от гъстите гори, туптящ в ритъма на планината.

Пригответе си удобни обувки и доза ентусиазъм, за да се отправите към песните на водопадите. Те са най-звучни в края на пролетта. Тогава и гората ще ви разкаже своята зелена приказка. А планината ще ви приветства окъпана от светлина!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!