Великденският осров е едно от най-изолираните места на планетата, което крие множество мистерии, вълнуващи човешките умове до ден-днешен.
Той се намира в южната част на Тихия океан, на около 3600 км западно от крайбрежието на Чили. Най-популярната негова загадка са прословутите моаи – причудливи каменни статуи с големи глави, разпръснати върху целия остров. Открити са почти 900 такива, с различни физиономии, размери и тегло – най-големите достигат удивителните 11 м височина и тежат близо 80 т, като някои от тях са били мествани на повече от 16 км.
Още по-интересното е, че в каменна кариера на острова са намерени още недовършени статуи, една от които е почти 20 м. Не е ясно защо работата по тях е била така внезапно прекратена, както не е ясно и как точно тези гиганти са били местени и изправяни.
Според едно от теориите за произхода им чрез тях местните племена отдавали почит на предците, които бдят над тях. Те са били със статут на нещо средно между човек и бог, като с обърнатите си към морето гърбове бранели островитяните.
Около 1600 г. обаче на острова настанали тежки времена на битки и войни с многобройни жертви. Основната причина за тях бил гладът, настъпил в последствие на неразумното отношение на местните към природата. Дърветата постепенно започнали да изчезват заради ерозията на почвата, причинена отчасти и от огромните каменни статуи. Така местните племена вече не можели да строят много канута, съответно и да ловят риба, и да се придвижват. Така те се обърнали един срещу друг в свирепа битка за оцеляване.
Финалното опустошаване на острова обаче дошло след прииждането на европейците. Холандският адмирал Якоб Рогевен е първият, който го посещава, на 5 април 1722 г. Тогава се пада Великден – оттам идва и името на острова. Сблъсъкът с нашествениците не минава безболезнено за местната цивилизация. Голяма част от островитяните се разболяват от пренесени вируси, непознати за тяхната имунна система. Финалният удар идва през XIX в., когато търговци на роби пристигат на острова и отвеждат 1/3 от населението му, което се равнява на близо 1500 човека.
От тях оцеляват едва 15 човека, които биват върнати след година. Очаква ги шокираща новина: епидемия от дребна шарка убива почти всички на острова и така от няколко хиляди души населението му наброява едва 115 души.
Днес за очевидно развитата цивилизация на Великденския остров ни напомнят загадъчните моаи. Те обаче не са единствената мистерия на това малко късче земя. Там се намира и така нареченият „Пъп на света“ – кръгъл камък, за който се вярва, че носи тайните на вселената и събира най-важните енергийни линии на Земята.
Мистериозна засега си остава и писмеността, която все още не е разчетена. Друго люопитно нещо са простиращо се по цялата площ на острова многобройни пещери. Още една мистерия представляват откритите изображения на животни, които никога не са живели на острова.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
