Ефектът от човешкия поток върху климатичните промени е причинил вероятно невъзстановими щети върху кораловия риф край Флорида, който е една изключително красива природната забележителност.

Коралите са подложени на пряк контакт с хората и на химикалите от слънцезащитни кремове, които увреждат рифа. Въглеродният отпечатък, свързан с пътуванията, също има вреден ефект.

Тази заплаха е надвиснала над много други туристически дестинации, засегнати от климатичните промени: включително Големия бариерен риф или островите Галапагос. Опасенията, че тези забележителности могат да изчезнат, допринасят още повече за привлекателността им.

Това е и причината в наши дни да се започне да се появява терминът „туризъм на последния шанс“, който представлява практиката туристи да посещават дадена локация преди тя да изчезне или необратимо да се увреди. С утежняването на климатичните промени, този тип пътувания стават все по-широко разпространени.

Първото изследване по този проблем се извършва през 2010 г. в канадския град Чърчил, който предлага на туристите десетки обиколки за наблюдение на топящата се популация от полярни мечки. Оказва се, че опасността от изчезването на този животински вид мотивира огромна част от посетителите. 60% от туристите споделят, че биха искали да видят белите мечки, дори и ако те изглеждат измършавели. 71% от туристите заявяват, че ако популацията на животните в Чърчил бъде унищожена, просто ще отидат до друго място, където се предлага подобна атракция. Този феномен се забелязва все по-често. Близо 70% от посетителите на Големия бариерен риф през 2016 г. споделят, че „искат да го видят, преди той да изчезне".

Чужденци плащат по 1500 долара за туристически преходи в Руанда, където наблюдават горили в националния вулканичен парк. Националният парк „Глейшър" също привлича интереса и парите на онези, които желаят да видят ледниците, преди да са се стопили. В средата на XIX в., в парка е имало 150 ледника, а сега са останали само 26.

Иронията е, че като посещават тези крехки екосистеми, туристите всъщност ускоряват унищожението им. Така се стига до парадокса, че тези дестинации печелят от собственото си унищожение, а същевременно се опитват да се предпазват от ускоряването му.

Туризмът е удоволствие, задоволяване на потребности. Често обаче когато мотивацията е да се възхитим на природата, още по-трудно да осъзнаем каква роля изиграваме в нейното унищожаването.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!