Интересни, смешни, тъжни и неочаквани случки, разказани от любимите ни български пътешественици.
Четете, събирайте вдъхновение и идеи от пътешествия из далечни краища на света!
Ето най-доброто, което прочетохме из българските блогове за пътуване този месец:
MagicKervan: Многомъжие – защо пък не?
Местна жена от село Гонма. Снимка: Magic Kervan
Тук се сблъскваме с феномен, за който малцина са чували, а за по-голяма част от хората по света би бил абсолютно табу. Чували ли сте за термина полиандрия? Представяте ли си как съвсем официално делите жена си с още неколцина съпрузи, не сте сигурни кой от тримата ви татковци е генетичният ви баща и щастливо благославяте дъщеря си на тройната й сватба, както и новите ви трима зетя?
Подобна семейна уредба намираме в най-северните, граничещи с Тибет, планински региони на Индия. Като основна причина за този феномен се посочва дефицита на земя. Планинската, пустинна област, в която живеят ладакците, предлага изключително ограниченo пространство обработваема земя, което е основен фактор при деленето на имота. В традиционното ладакско семейство при повeче от един син земята не се дели. Цялото имущество бива наследено от големия син. Останалите братя остават под същия покрив, като си делят освен залъка и съпругата на най-големия брат.
Децата от общата булка са считани за потомък на главата на семейството – големия син и съответно той полага всички необходими грижи за тях. Така или иначе точен метод за установяване кое дете чие е няма. В случай, че в дадено семейство има повече от трима сина, последните биват изпратени да си търсят сами късмета, без да им се полага нищо от бащиното имущество. За това никак не е за учудване, че в такива забити и отдалечени планински клисури, където на човек не би му хрумнало дори да се разхожда, стига да има равно местенце и вода за напояване, веднага се появява домочадие.
Друг интересен случай е семейството, в което има само дъщери. При такива обстоятелства голямата дъщеря наследява всичко и се превръща в господар на дома. Тя има право да се омъжи за колкото си иска мъже, като кандидатите обикновено са от вида на низвергнатите, безимуществени синове от многодетни семейства. Такъв съпруг е почти безправен и има ролята на слуга и помощник, той не получава никакъв дял от имането на жена си и може да бъде изгонен по всяко време.
Следете пътешествието на стоп из Индия на Магическия керван тук.
***
Life Nomadik: Среща с китове в Архипелага на перлите
Любимото ни занимание на о. Контадора са разходките из многобройните стръмни криволичещи улици насред джунглата, някои от които свършват внезапно в нечий заден двор или на някой плаж, или неочаквано ни извеждат на същото място, от където сме тръгнали. По време на една рзходка засичаме млада двойка с пазарски торбички и ги питаме откъде са си купили неща за ядене. Мъжът обяснява как да стигнем до малкото магазинче с доста ограничен избор от хранителни стоки и аз засичам познат акцент.
– Вьй говорите по-русски? - го питам и двамата се нахилват доволни и учудени, че срещат хора, които говорят руски на такова малко островче в Панама.
По-късно Алекс и Наташа ни поканиха да ги придружим на експедиция за китове.
Син островен свят, Архипелагът на Перлите е едно от няколкото места в света, където хиляди гърбати китове пристигт всяко лято. От юли до октомври, голямата островна група е дом на 900 до 2000 гърбати кита, които пропътуват над 6000 морски мили от студените води на Арктика и Антарктика, където се хранят, до плитките топли лагуни на Коста Рика и Панамския залив, където раждат и отглеждат малките си.
Потегляме късно следобед натоварени в една рибарска лодчица пригодена за туристи, обзаведена с няколко дървени пейки. Само ние и руснаците сме. Нашият гид е местно момче, което знае къде да намери китовете и как да се доближи до тях. Правим обиколка на няколко необитаеми острова. Минава цял час, а от китовете няма и помен. Става късно, лодката почти е без гориво и започваме да се тревожим, че няма да ги намерим изобщо.
И тъкмо се отказваме и решаваме да се връщаме наобратно, когато виждаме едно миниатюрно черно островче стърчащо от морето в далечината, от което излиза малък блестящ на светлината на залеза фонтан. До него се подава още едно островче и прави фонтан, и още едно и още едно! Стадо китове бавно се движат към нас откъм западния хоризонт. В крайна сметка, те намериха нас, а не ние тях.
Потапят се. Преставаме да дишаме и се взираме в морето в очакване. Чакаме. Ето ги още по-близо и фотоапаратите щракат ли щракат. Иво ни е нещо като разузнавач и винаги пръв забелязва китовете щом изплуват. Веднага ги посочва с протегната ръка и започва да вика команди със силен руски акцент: „Стреляй! Фор Мадър Раша!“ или „За Сталину! За родину! Вперьод!“ или някакви други подобни военни заповеди, докато ние щракаме с апаратите в посоката на фонтаните, като щастливи снайперисти.
Следете пътешествието с яхта по света на Life Nomadik тук.
***
Cycle Americas: У семейство Суонсън
И днес ще е много хубав ден, макар че вятърът не знам вече от кога е все срещу нас. Сигурно, когато стане попътен, ще отлетим с 300. Докато закусваме, се запознаваме с много хора, които разхождат кучетата си. Те се радват, че сме останали да спим в парка и ни пожелават успех.
Толкова неусетно и леко влязохме в града, че разбрахме, че сме в Минеаполис, чак когато видяхме небостъргачите. Градът има много хубава атмосфера, докато всички главни артерии са запушени от коли, докъдето поглед ти стига, останалата част от жителите са много активни и тичат, карат колела, скейтборд или ролери. Навсякъде има велоалеи и колите са много толерантни, наистина е велоград номер 1 в САЩ. По пътя към нашите домакини се срещаме с един човек, с когото се запознахме преди два дни пред библиотеката, след това с едно семейство, което ни кани да останем при тях в Калифорния, а накрая една майка и сина й ни подаряват 2 литра кока кола.
Стигаме и до домакините, които са много слънчево семейство, направо греят. Винаги са пътували с тандемите си и с децата си и са били на много места по света заедно. От всички опции, които ни предлагат за спане, избираме хамаците в гаража за колела. Те имат два гаража, а колата им стои отвън. За вечеря ядем мексиканско и си бъбрим сладко, сладко.
Минеаполис наистина е страхотен град за колоездене, има множество алеи и вело магистрала. Почти всички хвърчат на колела из града. Има даже мостове, които са изградени само за колела и пресичат реката. Първата ни спирка за днес е музеят за изкуства, който се оказва напълно безплатен за посетители. Сградата е голяма и е побрала произведения от всички епохи и художници. Там прекарваме много време и се изморяваме, а дори не успяваме да видим всичко. Обиколката ни продължава около няколко езера. Градът доста ни допада, има страхотна атмосфера, има си голяма река, която го пресича, има големи езера, множество паркове, дори малък водопад. На връщане към домакините си хващаме по пътеката Минихаха, а когато се връщаме у Суонсън, те предлагат да отидем в местно барче за вечеря. Вечерта е много забавна, а когато се връщаме, всички лягат да спят, а ние излизаме на среднощна разходка.
Следете пътешествието с велосипеди из Северна и Южна Америка Cycle Americas тук.
***
Вие сте пътуващи българи и имате интересен блог? Пишете ни на info@peika.bg!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
