Какво по-хубаво в първия августовски ден от едно интересно и приятно четиво?

Вижте къде са пътували едни от най-любимите ни блогъри-пътешественици.

Планирайте следващото си приключение, ако още не сте го направили. Лятото тече.

Magic Kervan: Самородно злато и крокодилски ритуали, Уеуек – Папуа Нова Гвинея

Сутринта хората с лодката не позвъняват. Оказва се, че все още не са дошли от някакъв остров. Преди да ни налегне паника обаче, едно PMV паркира в двора пред къщата ни в мисията. Някой от хората които ни правиха компания на снощния стоп е казал в града да дойдат да ни вземат с платена джипка. Сконфузено обясняваме, че няма да пътуваме с платен превоз, тъй като нямаме пари, но шофьорът отсича, че ще ни помогнат.

Големият проблем в ПНГ е, че частните коли и камиони, поне в този регион, са почти отсъстващи, а цената на горивото е толкова висока и при положение, че всички плащат страхотни пари без да ги имат, никак не върви ние да не плащаме. Решаваме, колкото и да е малко все пак да им дадем 20-те кина от отец Андрю, който без това ни ги беше дал с такава цел. Плащаме 1/5 от тарифата. Ланд Крузера ще се върне да ни вземе, след като събере останалите пътници от града. След близо час джипката се връща претоварена с хора и багажи. Настаняваме се отзад в каросерията при останалите пътници. Миризмата на пот и бетел е зашеметяваща. За разлика от индонезийците папуасите не си падат по честите бани, което се усеща осезаемо. Ще пътуваме с майка с бебе, няколко здрави лели и мъже. Местните жени вършат цялата работа, носят огромни тежести и в резултат са страшно здрави. Придружено с късите коси, широките мъжки дрехи и едри челюсти понякога е трудно да се различат от самите мъже.

Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп на Магическия керван тук.

*

LifeTasting:  Разходка из долината на Сонома, Калифорния

След разходката из Напа Вали дойде ред на другия винен регион, а именно Сонома.

Макар и съседни, и на минути с кола растояние, двата винени района са съвсем различни.

Сонома има приблизително същия брой винарни, но реално са разпределени на двойно повече земя. Според местните Сонома е това, което Напа е била преди 30 години, преди международната слава. Тук винарните са по- спокойни и интимни, а разнообразието на предлаганите вина по- голямо. Самият район е по- зелен, по- див, по- рустикален, а избите са кацнали из долината и е истинско удоволствие да си откриеш някоя и да се отдадеш на дегустация сред природата.

Всъщност районът е разделен на няколко части- долината на Russian River /където се намираше и нашата къща/, долината Александър и Dry Creek.

Ето и някой от най- чаровните ни открития:

1. Porter Creek Vineyards 

Накрая на пътя, кацнала над лозята, дегустационната зала на винарната е като излязла от картичка. В рустикален стил, направена от червено дърво и украсена с местни произведения на изкуството. Тук опитахме много добро Вионие, Шардоне, Пино Ноар, Каринян, Сира, Зифандел.

Не пропускайте пътешествията на Елица и Валентина в блога Life Tasting.

*

Магията на пътуването: На море в Гърция – какво не крие Атон, третият ръкав на Халкидики

Има място, което толкова много пъти посещаваме, а рядко пишем за него. Дали защото го приемаме като почивка (дори от блога ), дали защото сме смятали, че няма какво толкова да разказваме за него. Но как няма да има за разказване, като ходиш там поне три пъти на лято? Поправяме тази грешка възможно най-бързо!

Представяме ви една от любимите ни дестинации за „ходене на море“. Гърция. По-точно полуостров Халкидики. По-точно ръкава Атон, и още по-точно тази част от него, която не е под управата на Самоуправляваща се Монашеска общност на Света гора.

И докато по-голямата част от ръкава тъне в мистика под закрилата на религията, ние се вълнуваме от частта на Атон, която е свободно достъпна за всеки, желаещ да иде на море в Гърция. Макар и да изглежда съвсем малко парченце на картата – не я подценявайте! Има много какво да се прави и види из това малко парченце.

Уранопули (Ouranoupoli)

Когато за пръв път стъпихме в Уранопули бяхме учудени къде в това малко градче се побират всичките коли. Тази година поне има мощен огромен паркинг, който за 4 евро на ден побира всички желаещи. Главната улица пак има по някой неправилно паркирал. Уранопули e изходна точка за всички поклонници, решили да бродят из горите и манастирите на Света гора. Градът е пълен с магазини за всякакви религиозни артефакти и екипировка за преходи.

Приключенията на Бистра и Наце можете да следите в блога им Магията на пътуването тук.

*

Itinerariumvitae: Един ден в Португалия: Кабу да Рока и Кашкайш

Ако има място в Португалия, което не бива да се пропуска, то това е Кабу да Рока – ръбът на Европа, където ветровете се гонят като на площадка за игра, а океанските вълни се разбиват на бяла пяна в отвесните скали

Как да стигнем до най-западната точка на континента?

Ако нямате намерение да взимате кола под наем, докато сте в Португалия, не се притеснявайте изобщо – междуградският транспорт е изключително добре уреден и всички, които работят като шофьори или на гише, говорят достатъчен английски, за да ви дадат нужната информация. Аз от своя страна ще се опитам да съм изчерпателна относно отсечката Лисабон – Кашкайш – Кабу да Рока, която пропътуваме в горещия ден на 18-и юни. Първо отиваме до последна станция на зелената линия на метрото (Linha Verde) – свързващата различни видове транспорт гара Cais do Sodré. Следваме указателните табели, водещи нагоре към перона с влакове, а покрай нас подскачат зайците върху модерните плочки азулежо по стените. Картата за транспорт Viva Viagem важи и за влака в посока Кашкайш (Cascais), пътуването до там отнема около 30-35 минути, а градът е последна спирка. Настаняваме се до прозореца, за да разгледаме всички малки плажове по пътя, успяваме да зърнем и известното казино в Ещорил (Estoril), което е на няколко метра от гарата. След като слизаме в Кашкайш, пресичаме булеварда зад гарата, за да отидем до офиса и терминала на компанията Scotturb, помещаващи се под големия търговски център. След като взимам разписание за номер 403, който пътува между Кашкайш и Синтра (Sintra), спирайки на Кабу да Рока (Cabo da Roca), бързам да намеря самия автобус. Махам на шофьора, който тъкмо е затворил вратите, но той любезно спира и успяваме да се качим на автобуса в 11:10 часа. След 8 часа сутринта отпътуването е на всеки половин час, а закупен от шофьора, еднопосочният билет струва 3,30 евро. Следват почти 40 минути живописно изкачване и спускане по тесни извити пътища, а компания ни правят десетки мотори, запътили се също като нас към западния край на Европа.

Деница Стоянова е автор на прекрасния блог за пътешествия Itinerariumvitae.com

*

Друми в думи: Изкачване на връх Мальовица – там нагоре, там далеч

Връх Мальовица отдавна беше залегнал в плановете ми. Мислех си, че няма да имам никакъв проблем с неговото изкачване, пред вид опита ми с другите високопланински върхове в България, които до момента бях изкачила. Уви! Бях се доста надценила. Изкачването на връх Мальовица „ми разказа играта“, ‘дето се вика, и изпи силите ми. Все пак, радвам се, че успях да стигна до горе, че и да се върна.

Следващите редове са посветени на изкачването на връх Мальовица по маршрут: ЦПШ Мальовица – хижа Мальовица – връх Мальовица. Маршрутът не е никак лек, но е постижим почти за всеки, дори и за хора не много активни в спортуването, но с желание за повече движение, красиви гледки и нови места.

Обърнете внимание, че става въпрос за лятно изкачване на върха! Зимно време, доста от участъците по описвания маршрут са лавиноопасни.

Преходът до връх Мальовица

Изходна точка за изкачване на връх Мальовица е комплексът около ЦПШ Мальовица (Централна планинска школа), който се намира в местността Меча поляна, на около 25 километра югозападно от град Самоков и на около 13 километра след село Говедарци. До комплекс Мальовица се стига по асфалтов път, а там в самия комплекс има достатъчно място за паркиране, а също и голям платен паркинг. 

Спирате колата, вземате раниците, минавате през поляната и се озовавате на входа на Национален парк Рила, откъдето започва пътеката за изкачване на връх Мальовица.

Запознайте се с приключенията на Ели. Още идеи за пътешествия в и извън България търсете в нейните блог „Друми в думи“.

*

Time2Travel: Басарбовски манастир – една светиня край водите на Русенски Лом

Потегляме към Басарбовски манастир. Ако трябва да съм честна, преди да го посетя и по-скоро преди да започна плана за това какво може да се посети пътувайки към Русе и оттам към Румъния, за които вече съм ви разказавала, не бях чувала за този манастир. Аз и никога досега не бях пътувала в тази посока. Е, за всичко си има първи път.

След посещението ни на Ивановските скални църкви се отправихме към Басарбовския манастир.

Къде се намира Басарбовски манастир?

Село Басарбово се намира на 10 км от град Русе. Селото се намира след село Иваново, вдясно от пътя. Разполага се покрай водите на река Русенски Лом. Има си обособен паркинг, където оставихме колата и директно влязохме в красивия манастир.

Повярвайте ми, влизайки в двора на манастира няма как да не ахнете. Ние го посетихме през септември и всичко бе все още зелено, цветни лехи красяха алеите, които ни отведоха до каменните стъпала. Малко преди тях има църковен магазин, от който може да си закупите различни сувенири за спомен.

За още любопитни места и маршрути в България посетете блога на Юлия Time2Travel.

*

The Life Nomadic: Голямото семейство Марстърс и други необикновени срещи в Палмерстън

Рано сутринта излизаме от тесния проход на последния ни френски полинизийски атол- Маупиха (или Мопелия, както го прекръстили французите). Това е едно от местата, от които си тръгвам с натежало сърце. Иска ми се да останем по-дълго, много по-дълго – поне още един месец. Да правим копра заедно с Хина, да ловим кокосови раци в кокосовите гори с Боуи и Кевин и омари из рифове през нощта с Йо и другите момчета; да си готвим улова на огън, да пием домашна бира и да споделяме истории. Но вече сме с пресрочени визи за Френска Полинезия и ако искаме да посетим всички останали места от списъка ни с „места, които искаме да посетим“ и да стигнем до Нова Зеландия преди началото на циклонния сезон, по-добре да побързаме. Ще ми се да няма циклонни сезони, да няма визови ограничения и животът да е безкраен, за да можем да прекарваме толкова време, колкото ни харесва във всички места, които обичаме.

Предстои ни още един дълъг преход от 540 морски мили  до следващата ни дестинация – Палмерстън. Това е друг малък полинезийски атол, част от островите Кук. Времето е добро с леки попътни ветрове и 1-2 метра вълни. Но нищо не е съвършено. Няколко часа без вятър караме на мотор и няколко часа ни настигат шквалове. Нищо сериозно- ветровете достигат само до 25-27 възела. Плаваме на спинакер 90% от времето с 10-15 възела вятър от изток-югоизток.  

Научете повече за пътешествието на Иво, Мира и малката Мая. Следете пътешествието с яхта по света на Life Nomadik тук.

***

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!