Няколко пъти съм посещавала каньонa Матка, намиращ се на 15-на километра южно от Скопие. И, трябва да си призная, всеки път съм оставала без думи. И без дъх.
Въпреки високата му посещаемост, свързана с разпилените навсякъде боклуци, белег на една различна национална култура (не македонската – б.а.), каньонът е едно вълшебно място. Някои негови кътчета са вероятно най-тъхите кътчета, на които съм била досега. На места тишината бе разкъсвана само от чуруликането на птичка или ехо от човешка стъпка в далечината.
Точно тук идва първият ми съвет – посетете го в ранните утринни часове, за да имате време да го обходите целия и да опитате от местните туристически деликатеси, като разходка с лодка, каяк, скалко катерене или дори гмуркане. Колкото по-навътре отивате, толкова по-спокойно става. Удобните обувки са задължителни. Препоръчително е да не са ви любимите, тъй като пътеките са доста прашни и тъмните ви кецове ще побелеят до неузнаваемост.
Тук има 10 пещери, като най-дългата от тях е 176 метра. Стръмните вертикални скали, които охраняват изумрудената река Треска, пък са високи около 35 метра. Ако сте катерачи, макар и любители, каньонът и принадлежащите му обекти със сигурност ще представляват интерес за вас.
Има и няколко манастира, които може да включите в обиколката си.
Ако интересите ви са обвързани с чудатостите на ендемичните флора и фауна, също ще има какво да видите. Около 20% от видовете, които се срещат тук, се срещат само тук, като различни видове пеперуди, паяци и дори прилепи. Надявам се само да не се страхувате от насекоми...
Първата ми разходка бе доста „екстремна”. Решихме да се отклоним от главния път за бърза и вкусна закуска... като просто се покатерихме по един наклон над пътеката. Беше средата на лятото и, глупавата аз, бях тръгнала по къси панталонки. Както си похапвах сладко един сандвич, забелязах малко скорпионче, което се бе запътило към оголеното ми бедро. Ужасът върху лицето ми сигурно е бил доста смехотворен, но, за щастие, не се стигна до нежелана близка среща с този ендемит.
Такаче горещо ви съветвам да си отпочивате върху предназначените за отдих места – по продължението на пътеката има пейки и, ако имате късмет, ще са свободни. На няколко места от другата страна на реката пък ще видите симпатични и екзотични дървени колиби, които са напълно обитаеми.
Спомням си, че тогава продължихме разходката си почти до залез слънце. Нямаше почти никой, а небето изведнъж се стъмни и започна да вали. Скрихме се в едно от заведенията, където чакахме поне половин час, за да си поръчаме по чаша чай. Обслужиха ни, просто защото отидох до масата на поседналите си и правещи се на клиенти сервитьори.
Прословутата учтивост на македонския обслужващ персонал е всеизвестна!
Тази история ви беше интересна? Последвайте ни и във фейсбук, за да не пропуснете нито един интересен разказ от Peika.bg!
