Извор Солената вода или там, където свършва България

  • Извор Солената вода или там, където свършва България
    Извор Солената вода или там, където свършва България
  • Извор Солената вода или там, където свършва България
    Извор Солената вода или там, където свършва България
  • Извор Солената вода или там, където свършва България
    Извор Солената вода или там, където свършва България
  • Извор Солената вода или там, където свършва България
    Извор Солената вода или там, където свършва България
  • Извор Солената вода или там, където свършва България
    Извор Солената вода или там, където свършва България

Българската земя е изпълнена с магични, мистични и енергийни места. Скрити в красиви долини или гордо извисяващи се на планински възвишения. Много от тях са древни светилища, някои са християнизирани и почитани като свети места и днес.

Едно такова магично място се намира на самия край на България, в полите на Сакар, зад граничния кльон с Турция. Там, където свършва България. За извора Солената вода край село Радовец старите хора казват, че е Божо място”. Според местна легенда преди много години Бог като се разхождал по земята, седнал да си почине точно там и си измил очите в извора. Една сълза паднала от Божите очи и оттогава водата е солена.

Изворът Солената вода

Водата извира от твърда гранитна скала и според разказите на местните хора лекува различни заболявания, сред които ставни и кожни проблеми, очни и чревни заболявания, дори и простуда.

Преди повече от 60-70 години местните хора почитали извора на Спасовден и Гергьовден, като извършвали специален ритуал за здраве. Вечерта срещу съответния празник от селата Радовец, Присъдец и Филипово към Солената вода тръгвали три лъча от болни хора, както и хора с малки деца. Със себе си носели дърва. До самия извор имало параклис, около който изкопавали „гробчета” или „копани” – недълбоки ями, „колкото да може да легне човек, амен (почти) до коляното дълбоки”, разказва баба Мария от село Радовец. В тях запалвали огън, който трябвало да гори почти през цялата нощ. Преди изгрев слънце загасяли огъня и измитали „гробчетата” от жарта. След това напръсквали изкопите с водата от извора и ги постилали с рогозки или черги. Вътре лягал болният човек или детето, завивали го и така посрещали изгрева. Старите хора разказват, че от изпаряващата се вода легналите се омайвали и заспивали. Събуждали ги точно по изгрев, за да посрещнат слънцето. Хората ставали, завързвали за здраве на близкото дърво конец от дрехата си или собственоръчно тъкано парченце плат и си отивали. Всички разказват, че след ритуала на Солената вода се излекували от заболяването си.

Солената вода днес

След построяването на граничният кльон, достъпът до извора бил строго ограничен. Неподдържан параклисът се разрушил, но споменът за магичното, свещено място останал. Родолюбиви хора от село Радовец възстановили пътеката до Солената вода и параклиса, посветен на Св. Безсребърници Козма и Дамян. Построили и беседка, оборудвана с прибори за хранене и готвене. Наблизо е натрупана грамада от камъни, върху която се издига голям дървен кръст, както и българското знаме - за да се знае, че лековитият извор е български.

На върха на съседното възвишение има плоска скала, върху която е изобразен барелеф на фалически символ. От двете страни на фалоса са издълбани ямки. Съществува предание, че ако някоя жена не може да зачене, трябва да напълни ямките с вода от извора Солената вода и да седне върху фалоса. Възможно е фалическият барелеф е направен от древните траки и мястото да е използвано за светилище, но това може да бъде доказано само от специалисти. Само на няколкостотин метра под извора тече река Тунджа.

Как да стигнете до извор Солената вода

Ако сте посетили Устремския манастир Света Троица край Тополовград, от него тръгнете по шосето на юг и ще видите табела за отбивката за Радовец. Изворът Солената вода се намира на около 5-6 км от Радовец, на около 30 км от Тополовград. Добре е да ви придружава човек, който добре познава региона, или някой от местните хора. Пътят дотам е черен, затова е добре да ползвате автомобил с високо окачване. Водата е с постоянна температура 26 градуса и през зимата, и през лятото, а за химичния й състав е издаден протокол от Геологическия институт при БАН. По камъните край извора има бели отлагания цвят, наподобяващи сол, и според някои хора именно те са дали името на извора.

*

Текстът е част от поредицата за културни маршрути в Сакар и региона, водена от специалиста по културен туризъм Горан Стефанов. Прочетете и интервю с Горан Стефанов.