Едно пътуване, вдъхновило появата на серия от картички в духа на Дания

Габриела Георгиева е събрала всичкото вдъхновение от пътуването си до Дания, за да създаде поредица от авторски картички. За това как пътуването може да бъде не само начин да видиш света, но и да откриеш нови светове вътре в себе си:

Коя е Габриела Георгиева и какви са мечтите й? Аз съм Габриела. Уча в ТУ – София инженерна специалност. От две години насам чета и се занимавам с дизайн (моден, инженерен и всякакъв).

Първото ми посещение в Дания... беше повече от вълнуващо. Беше изпълнено с купища емоции от всякакъв характер, за което заслуга има момчето, с което живея. Именно той ме заведе на разходка в парка до морето в Орхус, където се разхождаха свободно сърнички и еленчета. Гледката ме въодушеви. Бяхме взели от пазара два килограма с моркови и животните идваха до нас, за да ги нахраним. Досега не бях виждала подобен парк и веднага се сприятелих с тези прекрасни създания.

Дания ме вдъхнови с... чара си, който те грабва от първия момент. Несъмнено е държава, която съчета в себе си модерното и старото. И определено не открих нищо гнило там.

Първата картичка направих... вдъхновена от еленчетата от парка - те са прототип на тези от картичките. Еленът съчетава в себе си красота и сериозност, също като Дания.

Започнах да правя картички... спонтанно. Имах в университета дисциплина дизайн и изведнъж реших да направя нещо, което описва мое вдъхновение. Споделих с половинката си и той ме подкрепи на хиляда процента да опитам. Човек винаги трябва да опитва!

Ако трябва да опиша творческия процес, той включва... желание и вдъхновение за нещо, което е направено с много любов. За нещо, което наистина ми направи впечатление. Нарекох серията от картички “Bohemian Rapsody” (без h, както е правилният правопис на английски, нарочно е така), за да има някаква закачка... така ми дойде и така го написах. Смятам го за по-интересно, а и да се отличава от песента на Queen, ха-ха.

В България все по-често се организират хендмейд фестивали - преди няколко месеца присъствах на един такъв фестивал и се изумих какви неща хрумват на хората. Ръчно изработените произведения носят в себе си нещо повече от материала, от който са направени. Така са и картичките - те носят мен и моето вдъхновение, което може да вдъхнови някой друг и така да се получи верига... Друга случка, която ме мотивира, беше в метрото на път за вкъщи. Стоях до едно детенце, което беше разстроено. Баща му го успокояваше, но то все пак си беше решило да е тъжно... Извадих първата си готова картичка и му я дадох, а усмивката, която получих в замяна, беше толкова удовлетворяваща, цена няма!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!