Как да пресечем улицата в Рим

  • Как да пресечем улицата в Рим
    Как да пресечем улицата в Рим

Ситуацията

Определят Вечния град по най-различни начини: бившият италиански премиер Романо Проди го нарече „дяволски“, а според Ватикана е „колективна лудост“. Германските семейства стоят на тротоара, хванати за ръка, сякаш им предстои колективен скок в пропаст. Закръглените американски туристи с намръщени физиономии и притиснати до гърдите си пътеводители държат новите си ослепително бели маратонки здраво на земята.

Слезте на гара Термини и се разходете из историческия център на Рим, за да разберете защо толкова много туристи не могат да пресекат улицата – трафик. И по-точно безкраен, разнороден поток от тромави фиати, бръмчащи веспи, и лъскави смартове. А шофьорите им натискат клаксоните, криволичат, ръкомахат и водят продължителни спорове един с друг (или може би обсъждат снощния мач Лацио – Рома?).

Предположението, че пешеходците са с предимство и шофьорите възпитано ще спрат, щом видят някой да чака на пешеходната пътека, тук не важи. Има 2,4 милиона автомобила и 2,5 милиона души в Рим, което поставя този град-чудовище на първо място по брой автомобили на глава на населението сред европейските столици. Доскоро единственото изискване за каране на скутер беше навършени 15 години. Без книжка. Така че, освен да стоите на тротоара цял ден в очакване на прекъсване на колоната (или на чудо под формата на материализираща се пред вас спираща движението монахиня), единственото нещо, което можете да направите, е крачка напред с най-добрия си крак. Но за това си има техника.

Основно пресичане на улица

Различава се от пресичането в други градове – в Ню Йорк изскачате безнаказано на улицата, без да се тревожите за пешеходни пътеки или недоволни таксиметрови шофьори; в Берлин изчаквате, докато малкото зелено човече на светофара не ви каже, че можете да тръгвате; а в Чехия, където хвърчащите шофьори не спират за нищо на света, освен за къса пола, стъпването на улицата е равнозначно на пиенето на местния абсент.

Въпреки цялата си антиинтуитивна логика, пресичането на улицата като римлянин може да се обобщи така: стъпете на улицата с уверена крачка и движението ще спре. Ако сте пресичащ аматьор обаче, изчакайте някой местен да стъпи пръв. Наблюдавайте как жителите на Рим напускат тротоара небрежно, но самоуверено. И като пред истински Мойсей, който разделя Червено море, движението магически спира. Най-доброто място за упражнения е тясната двупосочна улица Виа дел Корсо, която минава през центъра от площад Венеция до площад Дел пополо.

Пресичане на улица за напреднали

След като няколко пъти сте последвали местен, пресичащ улицата, опитайте сами. За да го направите като римлянин (или за по-предизвикателни улици), трябва да имате едно нещо: sprezzatura. Това е трудна за превеждане италианска думичка, която обяснява способността да направиш нещо трудно да изглежда лесно. В случая означава да запазите спокоен вид, докато ято скутери лети към вас. Означава да вървите бавно по улицата, докато армия от автомобили напада с пълна скорост. Тъй че метнете якето си на рамо и пресечете. След като няколко пъти успешно пресечете Виа дел корсо, преминете на следващо ниво с вечно помитания от трафик площад Венеция. Ако успеете да пресечете тази миазма от бързо движещ се метал насред какафонията от клаксони, можете да се справите навсякъде другаде в Рим. И ако това не помогне, винаги можете да се молите за монахиня.

Какво да не правите

Да се стрелкате като уплашена антилопа от единия тротоар към другия не се приема добре в Рим. Освен че обърквате шофьорите, които преценяват траекторията си спрямо вашата крачка, търчането по улицата е почти толкова не-готино и анти- sprezzatura, колкото да поръчате „експресо“ вместо „еспресо“. Римляните не търчат. И вие недейте.