Как се готвят желания?

  • Как се готвят желания?
    Как се готвят желания?

Младата собственичка на ресторант Лилиан има дарбата да събира хората. "Изкуството да готвиш желания“ разказва нейната история - роман за любовта, храната и общуването. Историята разказва за осем ученици, попаднали по различни причини в курса по готварство в ресторанта на Лилиан, всеки със своята различна история. Но след месеци, прекарани в училището, те започват да се свързват помежду си благодарение на необичайните методи на обучение на Лилиан и любовта им към храната.

Прочетете откъс от книгата „Изкуството да готвиш желания“ на Ерика Бауърмайстър и научете как да я спечелите в края!

*

Господи, въздъхна Аби, докато гледаше ледниковото струпване в гардероба на майка си, никога нямаше да успее да я изкара оттук.

Беше чувала истории от приятели – всички се сблъскваха със същия проблем – за безкрайните преговори, за отказа на майка им да се раздели със сребърна пиростия или бурканчета с кориандър и кайенски пипер, толкова стари и прашасали, че съдържанието им може да се размени, без да окаже никакво влияние на вкуса и аромата. Тавански помещения и гаражи, натъпкани с бебешки люлки и ракети за федербал, ръчно боядисани хранилки за птици, стекове с бира за съпруг, починал преди десет години, кутии с рисунки на вече пораснали деца, стърчащи от всичко това като шубраци под дървета.

- За да е здрава, всяка гора от време на време се нуждае от огън – беше казала Джейни, приятелката на Аби, на собствената си майка само за да й бъде показана колекция от рисунки на мечока Смоуки, които Джейни е направила на седемгодишна възраст.

Това се бе превърнало в любима тема за разговор сред приятелките на Аби по партита. Тежестта пада върху жените, помисли си Аби. Докато мъжете обсъждаха спортове и техника,

жените разговаряха за децата си, за родителите си – че веднага щом едните пораснат, другите започват да се разпадат, точно когато най-сетне си зърнал чист и светъл хоризонт.

- Към всяка проклета безопасна игла е прикрепена трийсетминутна история – беше се оплакала Джейни на Аби след уикенд в дома на родителите си. – Все едно да се опитваш да преместиш проклет слон.

Тогава Аби кимна. Беше видяла с Изабел как нещата могат така да се наситят със спомени и историята да се окаже по-важна от функцията. Беше наблюдавала как брат й слуша криволичещите разкази на Изабел за порцеланов сервиз, използван веднъж, на сватбата на прабаба й, преди съпругът й да избяга със сестра й. А след като историята бе пропътувала от сервиза до ушите на Рори, самите чинии сякаш заемаха по-малко място, бяха станали почти излишни.

Де да можеше да изнамери някакви интересни истории, мислеше си Аби, щеше да бъде поносимо. Аби взимаше привидно най-безобидния предмет от чекмеджето – ръждясала преса за чесън, трета отварачка за бутилки, с мисълта, че може да свърши добра работа за разбиване на леда, нещо, което лесно да изхвърлиш или да дадеш за благотворителност, и така да дари майка си с прилива на безтегловността, идващ, когато се отърваваш от вещи, усещане, което може да ги тласне през цял рафт, чекмедже, но се оказваше всмукана в безкрайно обяснение как тази конкретна отварачка някога е била необходима за отварянето

на специалните бутилки сода, които Рори обичал да пие през лятото. И Аби си затваряше устата, възпирайки желанието да каже на майка си, че вече дори не правят този вид сода и че Рори, когато идва, ако идва, винаги е през есента или пролетта.

*

СПЕЧЕЛЕТЕ книгата „Изкуството да готвиш желания“ на Ерика Бауърмайстър (Издателство Гурме Публишинг).

Как?

Отговорете с коментар под статията тук кое е любимото ястие от вашите пътувания?

Победителят ще бъде изтеглен в жребий и обявен във фейсбук страницата на Peika.bg на 2 април 2014 г. Късмет!