Ако ви е омръзнало от играта със статут почти на национален спорт – а именно белота, можем да ви предложим и друг начин, с който да си оползотворявате полувремето, докато гледате някой мач от Мондиал 2014, или се радвате на хубавото време в близкия парк. Испанските карти са също толкова забавни, а и съвсем не са банални за нашите ширини.
Испанските карти носят името бараха, което буквално означава „тесте карти“ и по вид много напомнят таро картите. Въпреки че бараха също понякога се използват за предсказване на бъдещето, по-често с тях се играят игри, някои от които и хазартни. В повечето испаноезични държави тези карти са толкова популярни, че почти всяко семейство притежава поне едно тесте.
Освен стандартните жокер, дама, поп и асо, бараха имат четири различни бои, които представляват четирите основни прослойки в обществото от Средновековието. Картите, на които са нарисувани монети, представляват търговците, дървените прътове – селяните, бокала – църквата, а мечовете символизират армията. Картите са общо 40 на брой и могат да се използват за множество игри.
Една от най-обичаните и популярни игри в Испания се нарича муус и се играе от два отбора от по двама души. Преди двата отбора да започнат, махат осмиците, деветките, десетките и жокера от тестето. След това играта се провежда на четири рунда: за най-високата комбинация от карти, за най-ниската, за най-добре подхождащите си карти и за сбор от поне 31.
Всеки от играчите може или да залага, или да пасува, което не звучи толкова нестандартно, като изключим една важна подробност - по време на играта, отборите са свободни да си дават каквито пожелаят сигнали.
Започвате играта, като сядате срещу партньора си. Всяка ръка се състои от четири рунда или етапа: най-голямата ръка (Handia), най-малката (Txikia), двойки карти (Pareak) и край на играта (Jokoa). Aко последният етап не може да бъде изигран, защото никой от участниците няма ръка с цялостна бройка 31 или повече, целият рунд бива заместен от точки (Puntua). След третия етап, всички точки се събират, като още със започването на играта в средата, между играчите, се поставят 30 точки. Точките обикновено са под формата на монети, бобени зърна или подобни предмети. Когато някой от отборите отбележи точка, взима зърно и го поставя от своята страна. Отборът, който първи спечели 30 точки, печели етапа, а рундовете в една игра обикновено са 3.
В началото на играта, първият раздаващ се избира на случаен принцип. След това при всяка следваща игра раздава този, който е играл първи в предишната игра. Раздават се по 4 карти на всеки играч, а първи започва играчът вдясно от раздаващия, самият раздаващ пък е последен. Това е и причината раздаващите да са до някаква степен ощетени – при равен резултат печели този, който е започнал пръв.
Като се започне с играча вдясно от раздаващия, всеки казва дали иска да изчисти ръката или не („муус“ или „без муус“), в зависимост от картите, които има. Тъй като веднага след първия играч е ред на неговия партньор, този отбор неволно разкрива дали има добри или лоши карти, чак след това вторият отбор трябва да даде своя отговор, като ръката може да се изчисти само ако и четиримата играчи са съгласни това да се случи. Всеки играч може да изчисти и четирите си карти или нито една.
След като се раздадат нови карти, цялата процедура се повтаря отново и отново, докато всички играчи са съгласни това да се случва. Така наречените рундове, могат да започнат чак след това.
Както вече споменахме, рундовете са четири. При първия, целта на всеки отбор е да събере възможно най-високата комбинация от карти. При следващия рунд отборите се състезават за възможно най-ниската комбинация. При третия рунд двойките обявяват дали имат чифтове - ако някой от отборите няма нито един чифт, другият отбор автоматично печели точка, а ако никой няма чифт, този рунд се пропуска. Завършващият рунд е на същия принцип, но играчите трябва да обявят дали имат сбор от карти, равен или по-голям от 31.
По време на рундовете всеки от участниците може или да пасува или да увеличи залога на предишния играч. Минималният залог е 2 точки, като ако някой от играчите не приеме залога, то това означава автоматична точка за този, който го е предложил. За да покажете, че искате да добавите още 2 точки към залога, трябва да използвате най-разпространената дума в игра – „Envido“, което означава „Аз залагам“.
След като изиграете и четирите рунда, показвате картите си и се надявате, че ще можете да съберете печалбата. До този момент можете да давате сигнали на партньора си по какъвто начин пожелаете, стига разбира се другият отбор да не разбере тяхното значение.
Ако вече сте решили да разнообразите с една игра на муус, трябва да знаете, че е почти задължително много да се вживеете, но и много да се забавлявате, като едни истински испанци.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
