Един познат британец ми сподели, че когато идва в България за първи път преди повече от 10 години, остава удивен от пейзажите в селските райони, които ужасно много му напомнят на Тоскана. Толкова много му харесват, че решава да ги сподели с други британци и почти като на шега започва да продава български селски имоти на британци. „Красиво като в Тоскана, само че не е толкова скъпо. Прекрасна страна!“, каза той. А от няколко години и самият той живее в България.

И когато наскоро се оказахме из селските райони на Южна България, някъде след Елхово и някъде преди Ивайловград, не издържахме и спряхме колата.

За да снимаме, но най-вече – за да гледаме.

Ако някой минава по това шосе всяка седмица, може и вече да не забелязва това, което нашите жадни за красота очи съзряха. А именно, че не е нужно човек да пътува хиляди километри, за да види невероятни места. Казвам го не за да превъзнасям България, а защото винаги съм смятала, че човек трябва да познава собствената си държава преди да тръгне да пътува до другия край на света. За да може като отиде там и се запознае с местните хора, да им разкаже и покаже родината си, както ще направят те.

"Ти си работил шест дни и си обезчестил [осигурил] насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивай в кафенето, нито в кръчмата," тези мъдри думи са написани преди повече от 100 години от първия българин, който се занимава сериозно с писането на пътеписи – Алеко Константинов. Всъщност това е част от въведението на пътеписа „Какво? Швейцария ли?“, който разказва за една неделна разходка до Погановски манастир.

И ние, повече от 100 години по-късно, на седмия ден се отбихме не в кафенето и не в кръчмата, а някъде след Елхово и преди Ивайловград. И си казахме: „Какво? Тоскана ли?“.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!