Една от първите традиции е денят на самата сватба, като той най-често е неделя. Няколко дни преди това започват да се месят ритуалните хлябове – медник, сватбен хляб и кумови краваи. Извършва се подготовката на венците, които се кичат с различни цветя, както и набавяне на бръснач, тъй като с тях се изпълняват два други обичая – бръснене на младоженеца и сплитане на косите на булката.

Медникът представлява обреден хляб, който се замесва в деня преди сватбата. Приготвят се два такива – един в дома на булката и един в дома на младоженеца. Обичаят гласи, че невестата трябва да занесе своята питка в дома на своя жених и да я разчупи над главата му, под открито небе. Смята се, че това носи радост и е един от символите на вричането на две души в едно цяло.

Сватбените хлябове са друг обичай свързан с плодородието на младата двойка. Отново се омесват два – при булката и при младоженеца. Тези хлябове или още пити са богато украсени, с различни орнаменти и плитки. Според преданията, колкото повече украси има на питките, толкова повече деца ще има в младото семейство.

Кумовите краваи имат кръгла форма, с дупка в средата и украсите са били най-често под формата на птици, заради което са известни още и с името „гълъбета“. Отново и в двете къщи се меси по един, като единият се дава на кума от младоженеца, а то от своя страна го носи в дома на булката, когато отива да я вземе. Този, кравай, който се меси в дома на булката служи за да може тя да погледне през него и да види своя жених за първи път, когато той идва да я вземе.

Един от най-важните символи на традиционната българска сватба е сватбеният венец. Той символизира целостта на двамата младоженци, тяхната обич и свързването им за вечността. Основата на всеки венец се прави от лозова пръчка, тъй като тя е символ на плодородието.

Бръсненето на младоженеца олицетворява края на неговия ергенски живот. Този обичай най-често се извършва от кума, като кумата помага, ако е необходимо. За да е цялостно изпълнен ритуалът, космите се хвърлят във вода или в корените на някое плодно дръвче.

По същото време, в дома на булката, всички моми сплитат косата ѝ. Това е символ на превръщането на момата в жена. Най-често косите на девойката се сплитат в една или две плитки, от нейните най-добри приятелки или от майка ѝ. Често този обичай е съпроводен и с пеенето на тъжни песни, тъй като се налага вече момата да напусне бащиния си дом и да стане булка и домакиня на нов дом.

Има безброй много обичаи и обреди в една фолклорна сватба – във всеки регион на България има специфични такива. Всеки малък детайл от тях символизира нещо различно. Някога нашите предци са вярвали, че ако не бъде изпълнен всеки ритуал, както трябва, това ще донесе само нещастие и беди на младото семейство. Голяма част от тях са се запазили и до днес. Винаги обаче са били на почит няколко неща – младите да се обичат, да се уважават, да възпитават добри и честни деца, да се разбират и да ценят своите родители.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!