Калин е онази енергична личност, която стои зад проекта TarnovoRuns - тренировки, йога, походи, семинари, велоразходки, филмови вечери и какви ли още не социални събития в региона на Велико Търново. И която много малко хора могат да догонят.

Кой е Калин Василев, за какво мечтае (нямаме съмнение, че всичко от списъка му ще се осъществи), къде открива вдъхновението си и кой е неговият начин да променя света – четете в специалното интервю, което той даде за Peika.bg.

- Кой е Калин и какви са мечтите му?

- Калин е човек, който вижда света през едни детски очи. Очи, които все още не са влезли в утъпканите коловози на каналния ред. Това ми позволява да бъда смел, необуздан, да се впускам в повечето планове и идеи. Тази детска неподправеност и този наивитет, които доста хора губят с израстването си, ми позволява да успявам. Калин е една динамична личност, вряща и кипяща от енергия, която много малко хора могат да догонят.

Моите мечти са свързани с това да виждам хората около мен активни, бодри, здрави, нахъсани, сплотени и добри. Мечтите са ми да бъда част от една истинска революция на съзнанието, която имаме шанс да създадем. Мечтая да бъда заобиколен от тези хора. Мечтая неспирно да развивам себе си. Вече покорих фазата на огромните топ университети и сега мечтая да прилагам всичките натрупани знания и да обучавам себе си практично. Мечтите са ми свързани с България, със семейството, с приятелите, с любовта.

- Разкажи ни за TarnovoRuns? Каква е твоята дългосрочна визия?

- ТърновоРЪНС е едно малко великотърновско и българско чудо, което се случва последните 2 години. Зад цялата фасада от събития, които ние организираме: тренировки, йога, походи, семинари, велоразходки, филмови вечери, социални срещи и множество други, стои желанието ни да поведем хората към тази упомената активна, здрава, социална и осъзната среда. ТърновоРЪНС е името зад тази идея.

Да, името е ТърновоРЪНС (Търново бяга) и нашата идея никога не е била да се хвърлим в дълбокото и да го наречен БългарияРЪНС. Аз съм влюбен в търновския регион и фокусът ни винаги е бил в нашата област от 250 000 души. Дългосрочната ни визия мечтае за сходни общества в много повече градове. Огромната ни мечта е да създадем Безплатен здравен инфо център в нашия град. Едно активно информационно пространство, което да обучава хората във всички аспекти на здравето. Един притегателен хъб. Чак тогава можем да помечтаем и за разрастване в една цялостна верига и мрежа от подобни здравни центрове за цялата родина. Това би позволило тази верига от модерни, иновативни локации да е част от пъзела за цялостно национално здраве. Имаме нужда от целогодишна всекидневна активност, за разлика от еднодневни-едноседмични скъпи събития и кампании.

- А Какво те вдъхновява да се занимаваш с TarnovoRuns?

- Моето вдъхновение е мултифакториално. Една фасетна повърхност с много лица. Няма как да изредя всички от тях. Едно основно обаче вдъхновение е огънят, който се разгаря в очите на онези хора, които се включват. Когато даряваш времето, енергията и любовта си в тази кауза, наградата се намира в очите на хората. Виждаш личностната промяна у много от тях. Това се превръща в движеща сила за да покориш следващия връх. Вдъхновение намирам и в идеята за България, в семейството ми, в любовта към любимия човек, който те подкрепя.

- Коя е любимата ти история, свързана с TarnovoRuns?

- Историите са безбройни. Някои са индивидуални личностни, а други - групови пътешествия, които сме поемали. Провеждането на импровизирани зимни олимпийски игри и детските усмивки по лицата на 70-80 души от всякакви възрасти. Как тези хора надскачат вътрешните си бариери и се впускат на бой с топки и търкаляне в снега. Да наблюдаваш как те се превръщат отново в деца. Имаме десетки походи и няколко загубвания в гората. Любима история е как търсим GPS сигнал и поемаме по неутъпкани пътеки, за да се приберем обратно. Стотиците запознанства между преди непознати хора е една вълшебна история. Десетки новосъздадени двойки в живота също.

- Кой е твоят начин да променяш света?

- Стъпка по стъпка, уверено, непрестанно, борбено, и най-вече чрез бъдейки пример. Човек трябва да бъде пример за подражание. Без маски, без прикриване. Трябва да чувстваш това, което показваш. Този, който показва, и е рамо до рамо с всички участници, той е истинският лидер.

- Каква е приликата между това, което си учил, това, което правиш, и пътуването?

- Подхождал съм винаги с отворено съзнание и към трите неща. Не съм знаел точно къде ми е финалната цел. Бил съм гъвкав за много пътеки и опции. И за трите неща съм оставял своята изобретателност и емоция да ме водят. Това ми е помагало да вярвам, че и изборите са ми били правилни.

Науките биология и генетика са сами по себе си едно пътешествие. Те са откривали пред мен как функционират живите организми – магията на живота. И по много идентичен начин, работата ми със стотици хора, е отново едно пътешествие измежду живите организми. В едната насока нещата се случват на молекулярно ниво, а в другата - наблюдаваш кулминацията като цялостна социална структура.

- Какъв пътешественик си?

- Аз съм социален пътешественик. Обичам около мен да има поне рамото на любимия човек, когато откривам красивите моменти. Пътувал съм сам, но определено не е за мен. Имам едно лично мото „Споделеното пътешествие и момент е като двойна награда.“

- Кое е първото нещо, което правиш, когато пристигнеш на ново място?

- Обувам си маратонките за бягане, тръгвам на едно продължително многочасово бягане и разучавам всички пътеки, хълмчета, улици, паркове, планини и всичко наоколо. Веднага си изграждам ментална карта къде съм и къде искам да отида. Това ми позволява да се почувствам като у дома си на много места. Позволява ми да се слея с местната култура, начин на живот, да изградя спомени. И докато останалата част от хората, с които пътувам, все още се настаняват и почиват, аз вече съм един от местните. Разбира се, на следващите дни съм гид на цялата компания.

- Къде би се връщал отново и отново?

- Бих се връщал на местата, където съм живял през годините. Чувствам ги като втори дом и не искам да преувеличавам. Случих на места с много култура, цвят и идентичност. Питсбърг - САЩ, Кеймбридж – Англия. Бих се връщал и в Барселона и Валенсия. Два града, които усетих близки след няколко седмици прекарани там.

Бих се връщал във всяка една планина.
Бих се връщал и в сърцето на любимата.

- Кое е твоето лично предизвикателство за 2017 г.?

- Да открия себе си отново. Чувствам, че имам нужда постоянно да го правя. Плановете за организацията ТърновоРЪНС са най-лесното нещо. Аз вече ги имам заложени за следващите 3-5 години. Но аз трябва да запазвам добродетелите в себе си, да преоткривам себе си. Всичката тази какофония се опитва да те промени и заглуши. През 2017-та година ще трябва да надигна глас още по-силно. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!