Любознателни читателю, разгледай приложения ред от снимки от 1 до 5. Веднага ще отбележа, че те са на една и съща скала от вулкански произход, каквито и са скалите на известното светилище Перперикон и с каквито районът около Кърджали изобилства.

Дълга е десетки метри, което се вижда от височината на дърветата над нея, и е с различна вътрешна оцветеност. Това цветно богатство позволява да се използва и каменното изобразително изкуство, както е било в много случаи в миналото, а и сега. Заснета е последователно от различни по големина ъгли, в посока от малък остър ъгъл към 90 градуса и до 90 градуса. Увеличението, обектът отстои на около 1 км, за съжаление не се получи еднакво, но формата остана непроменена. Направих го, движейки се по път от 1 км, описващ разтегната дъга, така че първата снимка е от началото на дъгата, а при последната се озовах почти успоредно на скалния феномен, вече с вид на женска глава.

Разбира се, при 90-те градуса трябваше да се обърна наляво и с фотоапарата да застана успоредно на обекта. Картината, която видях, ми напомни за чудесата от приказките. В началото на панорамата се появи риба, а в края тя се превърна в красива принцеса. Веднага ще отбележа, че никак не ми се вярва природата да е творческата сила, сътворила тази поразителна гледка, постоянна по едно и също време на деня и през всички сезони.

Че става въпрос за женски очертания се вижда добре:

За по-голяма убеденост прилагам и бронзовата глава на тракийския владетел Севт III (с цел сравняване на двата образа). Съвсем ясно се вижда, че тукашната скулптура няма мустаци и косите са доста дълги по женски образец и т.н.

Това, което мога да изкажа като хипотеза е, че може би става въпрос за изображение на тракийска царица или тракийска богиня. Единствено засега към тракийското ме насочват вълнистите или къдрави коси на жената, които в горната част на главата са плътно прилепнали и изглеждат като шапка. Такива междувпрочем коси имат и редица днешни българи като генетично наследство от траките.

Траките са една от трите главни компоненти на днешната българска народност. Единствено свободно висяща е плитката отстрани. Косите на върха на главата са пристегнати в малък кок, което напомня за женската висока прическа при траките – кокуда (виж народни носии от Източните Родопи, Мария Николчовска). Падащите върху раменете дълги коси са разделени на кичури и тази особеност напомня за надлъжна половина от палмова клонка (виж снимката), която има символно значение за победа, слава, благодат и дълголетие.

Тя е използвана още в древността (споменава се още при Плутарх), а през I век от новата ера е изсечена монета в Римската империя с изображение на палма, която в случая символизира победата над Юдея.

Илюстрация в Илюстрована Енциклопедия на традиционните символи, Дж. Купър.

Може би това не е случайно. Загадка е трансформацията от риба в човек!

***

Текстът и снимките са ни любезно предоставени от г-н Милко Узунов.

***

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!