Изложбената църква в Севиля внушава страхопочитание по своите мащаби и величие. 

Най-голямата готическа катедрала в света, тя е построена между 1434 и 1517 г. върху останките от предишната главна джамия в града. Акценти включват Хиралда, могъщата камбанария, която включва оригиналното минаре на джамията, монументалната гробница на Христофор Колумб и изумителен златен олтар.

Аудио водачите струват 3 евро. Обърнете внимание също, че деца под девет години нямат право на обиколки на покрива.

Можете също така да обиколите витражите на катедралата - вижте уебсайта за подробности и резервация.

Историята на катедралата датира от 15 век, но историята на християнското поклонение на мястото датира от средата на 13 век. През 1248 г. кастилският крал Фернандо III превзема Севиля от нейните владетели в Алмохад и преобразува голямата им джамия от 12-ти век в църква. 153 години по-късно, през 1401 г., църковните власти на града решават да заменят бившата джамия, която е била повредена от земетресение през 1356 г., със забележителна нова катедрала.

Резултатът е зашеметяващата катедрала, която виждате днес, официално известна като Катедралата на Санта Мария де ла Седе. Това е една от най-големите църкви в света и истинска съкровищница на изкуството, със забележителни произведения на Зурбаран, Мурильо, Гоя и други.

Със своите огромни летящи контрафорси и готически украшения, екстериорът на катедралата осигурява подходящо драматична обвивка за съкровищата вътре. Разгледайте Пуерта дел Пердон (сега изходът на катедралата) на Calle Alemanes, който е един от малкото останали елементи на оригиналната джамия.

Сала дел Пабелон

Избрани съкровища от художествената колекция на катедралата са изложени в тази стая, първата след билетната каса. Голяма част от това, което е показано тук, както и навсякъде в катедралата, е дело на майстори от Златния век на Севиля от 17-ти век.

Гробница на Христофор Колумб

След като влезете в самата катедрала, се насочете надясно, докато стигнете до гробницата на Христофор Колумб (Sepulcro de Cristóbal Colón) пред Пуерта дел Принсипи (Вратата на принца). Предполага се, че паметникът съдържа останките на великия изследовател, но дебатът продължава дали костите всъщност са негови.

Тленните останки на Колумб са пренасяни много пъти след смъртта му (през 1506 г. във Валядолид, северна Испания) и има хора, които твърдят, че истинските му кости се намират в Санто Доминго. Несъмнено костите му прекарват време в Доминиканската република, след като през 1537 г. са изпратени до контролираната от Испания Hispaniola от първоначалното им място за почивка, Monasterio de la Cartuja. По-късно обаче те са изпратени в Хавана и върнати в Севиля през 1898 г.

ДНК тестовете през 2006 г. доказаха съвпадение между костите, за които се предполага, че са на Колумб и костите, за които се знае, че са от брат му Диего. И макар че това не реши окончателно загадката, тя категорично предполага, че великият човек наистина е погребан в гробницата, която носи неговото име.

Sacristía de los Cálices

Вдясно от гробницата на Колумб има редица стаи, съдържащи някои от най-големите шедьоври на катедралата. Първо е Сакристията на Потирите, зад Капила де лос Долорес, където над олтара виси картината на Франциско де Гоя за мъчениците от Севиля, Сантас Хуста и Руфина (1817).

Sacristía Mayor

Следва тази голяма стая с фино издълбан каменен купол, създаден между 1528 и 1547 г. El descendimiento на Педро де Кампаня от 1547 г. (Слизане от Кръста), над централния олтар в южния край, и Санта Тереза ​​на Франсиско де Зурбаран до неговата вдясно, са две от най-ценните картини на катедралата. Обърнете внимание и на Custodia de Juan de Arfe, огромна 475-килограмова сребърна монстранция, направена през 1580-те от ренесансовия метален ковач Хуан де Арфе.

Сала Капитулар

Кабилдо, се отличава със зашеметяващ издълбан купол и шедьовър на Мурийо, La inmaculada, поставен високо над трона на архиепископа. Стаята, чийто дизайн е вдъхновен от Пиаца дел Кампидолио в Рим на Микеланджело, е построена между 1558 и 1592 г. като място за срещи на йерархията на катедралата. Впечатляващ е и Antecabildo с украсения си сводест таван.

Capilla Mayor

Дори в толкова грандиозна църква като тази, Главният параклис се откроява с удивителното си готическо приспособление, смятано за най-големият олтар в света. Започнато от фламандския скулптор Питер Данкарт през 1482 г. и завършено от други през 1564 г., това море от позлатено и полихромирано дърво съдържа повече от 1000 издълбани библейски фигури. В центъра на най-ниското ниво е мъничкото сребърно покритие от кедър от 13-ти век на Virgen de la sede (Virgin of the See), покровител на катедралата.

Коро

Западно от Capilla Mayor и доминиращ над централния кораб е Коро (Хор) от 16-ти век. Тази гигантска структура, подобна на кутия, включва 114 сложно дървени седалки в готически-мудехарски стил и обширен орган.

Капила де Сан Антонио

Параклисите по стените на катедралата съхраняват още повече художествени съкровища. Особено внимание заслужава Капила де Сан Антонио, в западния край на северната пътека, където се помещава гигантското изображение на Мурийо от 1656 г. на Visión de San Antonio de Padua (Видението на Свети Антоний Падуански). Картината е жертва на дръзко ограбване на изкуството през 1874 година.

Хиралда

В североизточния ъгъл на катедралата ще намерите входа към Хиралда. Изкачването до върха включва изкачване на 35 рампи, построени така, че пазачите да могат да се возят на кон, и малко стълбище на върха. Вашата награда са сензационни гледки на покрива.

Декоративната тухлена кула, която достига 104 м, е минарето на джамията, построена между 1184 и 1198 г. в разгара на властта на Алмохад. Неговите пропорции, нежна декорация с тухлени шарки и цвят, който се променя със светлината, я правят може би най-съвършената ислямска сграда в Испания. Най-горните части - от нивото на камбаната нагоре - са добавени през 16-ти век, когато испанските християни са били заети да „подобряват“ оцелелите ислямски сгради. На самия връх е El Giraldillo, бронзов флюгер от 16-ти век, представляващ „вяра“, превърнал се в символ на Севиля.

Patio de los Naranjos

Извън северния фланг на катедралата, този вътрешен двор първоначално е бил главният двор на джамията. Той е засаден с 66 наранджо (портокалови дървета) и има малък вестготски фонтан в центъра. Внимавайте за препариран крокодил, висящ над вратата на двора - това е копие на подарък, който египетският султан е дал на Алфонсо X около 1260 година.