Истории от Мароко, които действат като инструкция за употребата на света.
Това не е книга с разкази, а описание на едно пътешествие, изтъкано с прекрасни истории и народни приказки. В стремежа си да открие своята история на сърцето си, писателят Тахир Шах пътува из Мароко, среща невероятни образи и се докосва до живота на обикновените мароканци. Шах не просто ни пренася в своя живот, опит и пътувания из Мароко, но и ни показва как да разгадаем притчите, които разказва. А в тази книга има страхотни истории.
Прочетете откъс от книгата на Тахир Шах "В хиляда и една нощи" (Издателство Барака), а в края научете как можете да спечелите книгата.
*
Когато пътувахме из Мароко в детството ни, татко ни казваше, че за да разберем едно място, трябва да видим отвъд онова, което сетивата ни показват. Той ни съветваше да си натъпчем памук в ноздрите, да си запушим ушите и затворим очите. Само тогава, казваше той, може да се усети същността на едно място. За нас, децата, упражнението да си затулим всички сетива бе объркващо. Имахме хиляди въпроси, на всеки от които ни се отговаряше с въпрос.
По залез една вечер пристигнахме във Фес. Както обикновено, семейството ни беше натъпкано в старата семейна кола – форд, с пластмасовите куфари на покрива и градинаря зад волана. Онази вечер за пръв път зърнах масивните средновековни стени на града, напълно непревземаеми и сурови като края на света. Покрай тях се мотаеха фигури с качулки, каруци с току-що заклани овце, а някъде в далечината се чуваха пронизителните звуци от сватбено тържество.
Колата спря и всички излязохме.
По залез баща ми посочи група мъже, скупчени отвън, до голямата градска врата – Империал Гейт.
- Това са комарджии – каза майка ми.
- Не, не са – отговори баща ми. – Те са пазителите на древна мъдрост.
Попитах какво означава това.
- Те са разказвачи – отвърна ми той.
За баща ми нямаше по-истински и точен начин да разбере една страна, от това да слуша нейните истории. Често ни събираше със сестрите ми и ни омайваше с епизоди от Алф Лейла уа Лейла - “Хиляда и една нощ”.
- Приказките действат по особен начин - казваше той - развличат ума, но в същото време пренасят вътрешно знание. Вслушай се в историите – повтаряше той непрестанно - и ще видиш как те действат като инструкция за употребата на света.
Според него историите и способността да се разказва бе щафета, която се предава от поколение на поколение. Казваше, че много от историите, които ни споделя, се разказват в семейството ни от векове и са се превърнали в неделима част от нас.
Понякога ме притесняваше, като наблягаше на дълга, на бремето на отговорността, което лежи на плещите ми. Моите съученици също харесваха историите, но все пак се различавахме. Още преди да проходя ми се напомняше, че тези приказки са вълшебни, че те съдържат мъдрост и, че един ден от мен се очаква да ги предам на своите деца. Дълбоко в себе си не вярвах, че ще дойде времето, когато ще трябва да предам щафетата.
Но то дойде.
Една нощ, докато я завивах в леглото, Ариани обви с ръчички врата ми и прошепна в ухото ми:
- Разкажи ми приказка, баба.
Замръзнах, защото това бяха моите думи, тези които изричах преди тридесет години.
Почувствах се недостатъчно подготвен да се справя със своя дълг да разказвам приказки. Ариани и Тимур се радваха на моя скромен репертоар, но когато се опитвах да им обясня многото пластове, те казваха, че не разбират, или че ги отегчавам. Спомних си как моят баща ни бе разказвал приказки, как ми бе предал щафетата. Спомних си как сме се сгушили със сестрите ми в кабинета му на неговия тюркоазен диван. Той седеше в огромен кожен фотьойл срещу нас, опрял пръстите на двете си ръце, слънчевата светлина нахлуваше през френските прозорци зад него.
- Прочистете умовете си - казваше той. - Затворете очи. Слушайте гласа ми.
Отначало шавахме, невъзможно ни беше да стоим мирно. След това гласът започваше, копринено нежен, ясен, спокоен...
- Имало едно време в едно далечно царство ...
На мига ни увличаше, превземаше ни и напълно се изгубвахме в неговото царство. Това беше. Баща ми никога не ни разказваше как действат приказките. Не ни разкриваше пластовете, частиците информация, фрагментите истина и фантазия. Не му се налагаше – защото при подходящите условия, приказките сами се задействаха, сами се засяваха.
*
СПЕЧЕЛЕТЕ книгата "В хиляда и една нощи" на Тахир Шах (Издателство Барака)!
Как?
Отговорете с коментар под статията тук: Къде може да се открие според вас магията на Мароко?
Няма правилен отговор, само вашите мнения и впечатления. Един от отговорилите ще изтеглим чрез жребий. Името му ще обявим във фейсбук страницата на Peika.bg на 5 януари 2016 г. Късмет!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
