Неизразимото величие на „удивителните неща, каквито няма никъде по света”, по думите на Херодот, пресъздават в своите пътеписи и снимки авторите на книгата "Магията на Египет".

Те ще ви поведат на вълнуващо пътешествие по "сълзите на Изис", на петъчна молитва в Порт Саид, до града, който лекува души. Ще ви изкачват на планината на Моисей, ще ви срещнат с момчето-фараон, с нилските "пирати". Ще ви разкажат приказки за пирамиди и храмове, пустиня и море, ще ви запознаят със света на класическия Египет, ще ви отчупят от дъхавия арабски хляб от времето на Пророка...

Прочетете няколко откъса от книгата, за да разберете какво означава Египет за всички пътували из земите му пишещи и снимащи българи:

„Наближаваше полунощ, а Кайро все още дишаше тежко, след поредния горещ ден в средата на юни. По улиците се разминаваха безброй автомобили, от заведенията се носеше музика, а мъже на различна възраст подвили крак, разпалено обсъждаха последните новини на чаша студена лимонада или кола. Тук животът започваше след залез…„

Елеонора Гаджева

***

„Да опиташ хляба на една страна, все едно да се докоснеш до най-интимното ù. А арабският хляб, дъхтящ на сусам и нахут, наръсен „със зърната на берекета”, избил в шупли и с полепнали парченца въглен върху долната му кора, навява спомен за Ханаанската земя. Бедните ядат домашно приготвен хляб, който е като купешкия, само че по-черен, осветли ме мениджърът на кораба „Нилски сапфир” Ахмед Абас. Сиреч и по-здравословен. Искаш ли да го опиташ? – попита ме.“

Бойка Асиова

***

Снимка: Сава Чапанов

„Лодката на Набил е паянтова класика. С висока мачта и остро триъгълно платно. Бяло, за разлика от Набил. Отблъскваме се от брега. Лодкарят напъва въжета и жили. Накрая заковава желания курс, платното се издува и вече „летим” по най-дългата река в света.“

…

„След обратно плаване по реката се втурвам в дисхармонията на Асуан. Сядам в първото кафене, кръстосвам крака и си поръчвам любимия египетски сладкиш – канафе. Докато чакам поръчката, мислено примлясквам. Изведнъж удоволствието ми секва, защото разбирам, че съм забравил в лодката на Набил раницата си. Изстивам. В нея са камерата, паспорта, ваучерите, парите. Нямам друг избор освен да поставя световен рекорд по скоростен спринт.

Пристигам задъхан на речния кей. В късния следобед на него е останала само една лодка. Нашата! Значи Набил ме е чакал през цялото време. Вижда ме, скача на брега и безмълвно ми подава скъпоценната раница. Не знам как да му благодаря и по най-глупавия начин го питам „Ама как така?” На възчерното му лице изгрява искрена усмивка: „Моля Ви, господине, тук не е Сицилия!”“

Максим Минчев

***

Снимка: Сава Чапанов

Кадърът е от една уличка, в малкото нубийско „селце”, разположено в град Асуан. До това място стигнахме, наемайки една от типичните за града платноходки, с големи бели платна, ярко открояващи се на фона на синьото небе, осеяно с пухкави бели облачета. Под вещото управление на истински нубиец, успяхме не само да се насладим на плаването по Нил, а и бяхме разведени из местните „забележителности”. Уникално преживяване е да се разхождаш из тесните улички между разноцветните местни къщи. Нубийците са много общителни и се славят със своето гостоприемство. Докато минавахме покрай група деца, играещи си боси в прахоляка около козите, една нубийка ни покани на обяд. Със съжаление отхвърлихме любезната покана. На връщане платноходката ни на моменти заплашително се накланяше на една страна, но лодкарят бързо тушираше всякакви опити за паника, подвиквайки: „Don't worry! I'm a good captain!”

Сава Чапанов

***

На това пътуване задължително трябваше да отидем до Долината на царете. Имах представа от пренесените в Кайро предмети на Тутанкамон, но исках да видя къде точно са погребвали

обожествяваните египетски владетели – фараоните. Попаднахме в най-пустото и безцветно място, което можехме да си представим. Само скалисти хълмове и ситно раздробени камъни покриваха всичко пред очите ни. Но макет на входа показваше къде точно са разположени гробниците на фараоните от различните династии, как вървят тунелите под земята и как са разположени различните помещения във всяка от гробниците. Всичко изглеждаше толкова добре планирано, направо изумително!

Купихме си билет за гробницата на Тутанкамон. Едва ли мога да опиша вълнението, което ме беше обзело. След миг вече се бях пренесла в обувките на Картър в далечната 1922 г. и пред очите ми се появиха картини, които разказваха приказка след приказка. Мумията на момчето-фараон лежеше под стъклен капак в самата гробница. Това е единствената мумия, която все още е в своята гробница. Останалите открити са положени в музея в Кайро. Малката почерняла фигура нямаше нищо общо с внушителните златни маски и украшения, масивните саркофази и безбройните предмети, съпровождащи крехкия 19-годишен владетел в отвъдното.

Биляна Траянова

*

Книгата „Магията на Египет“ е издадена от АBUJET (Асоциацията на българските журналисти и писатели по туризма). „Бащи” на АBUJET са някои от най-големите имена в българската журналистика и публицистика: Валери Петров, Богомил Райнов, Богомил Нонев, Николай Тодоров, Ивайла Вълкова, Ясен Антов и др. Книгата „Магията на Египет“ не се разпространява в книжарниците, може да бъде поръчана от сайта на ABUJET.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!