Дали за първи път сте в планината се познава не по екипировката или способността ви да издържате на ходене, а по начина, по който реагирате, когато срещнете непознати хора по пътя си и те ви поздравят.

Ако им отвърнете с усмивка и поздрав, няма значение колко пъти сте се катерили по чукарите, вие носите планината в душата си. Ако се сепнете, смутите и чак когато отминат, промърморите „Добър ден”, все пак има надежда, че вие и планината ще се разберете. А ако просто изгледате неразбиращо и отминете... Тогава се надявам случайността да ви е отвела в Пирин и скоро да стигнете през някой от многобройните маршрути до Кончето. Няма човек, който да е видял света от това вълшебно място, да е усетил колко е крехък и безпомощен пред природата и да не се е върнал оттам променен.

Снимка: Мария Ангелова/Peika.bg

Според една от многото планинарски истории, „Кончето” се нарича така, защото преди да бъде сложено обезапасяващото метално въже през 1963 г., туристите го възсядали и преминавали по него с пълзене. Дали това е възможно? Екипирайте се подходящо, вземете си храна и вода и проверете сами.

Кончето е високо 2800 м и свързва върховете Кутело и Бански Суходол. Която и пътека да хванете, изкачването е трудно и денивелацията е огромна. Не се предавайте. Разпределете добре запасите си от вода, защото след Суходолското езеро няма да има откъде да ги попълните и продължавайте нагоре.

Снимка: Мария Ангелова/Peika.bg

Пътеката към Кончет ще става все по-тясна. Не се опитвайте да вървите редом с останалите в групата. Тук единственият вариант е „в колона по един”. Ако решите да снимате или просто да се огледате, по-добре спрете. Погледнете ли настрани от пътеката, ще ви се завие свят, защото пропастите са огромни. Ако случите на мъгливо и облачно време, ще ви се струва, че облаците спят на рамото ви. Не бива да се бавите, още не сте възседнали Кончето. Продължавайте. Стигнете ли металното въже, дръжте се здраво. Още малко и ще сте на гърба на коня.

Снимка: Bulfoto

Когато най-сетне се изправите на ръба на Кончето, поемете дълбоко въздух. Как се чувствате? Малък? Голям? Победител? Докъдето ви стига погледа, все е небе, върхове, бели камъни и в далечината, в ниското – зелени треви. Често се случва от едната страна на Кончето да грее слънце, а другата да е потънала в мъгла. Сигурно, защото тук си дават среща всички ветрове и времена.

Най-хубаво е, ако минете само с вашата група по цялото протежение на седловината. Стискайте въжето здраво, не гледайте често надолу към пропастите, а внимавайте в краката си – на най-тесните места ръбът достига 40 сантиметра. Обикновено се случва така, че срещу вашата върви друга група. Не изпадайте в паника, ще се разминете. Ще си подадете ръце, за да си размените местата и това ще е най-прекрасният начин за поздрав – възможността безопасно да преминете нататък.

Поглед към Кончето от Котешки чал. Снимка: Мария Ангелова/Peika.bg

Ако е краят на юли, началото на август и имате добър спален чувал и ветровка, можете да останете на заслон Кончето. Той побира до 11-12 души, в него няма ток и вода и е приказно кацнал на една от скалите. Заслужава си да изпратите и да посрещнете слънцето на това място.

Снимка: Мария Ангелова/Peika.bg

Ако пък предпочитате да спите на удобно легло в хижата, останете за кратка почивка до заслона, защото ви чака още път обратно. Поседнете на скалите. Ослушайте се. Оставете тишината да прогони всичките ви страхове, умората, грижите.

Ако сте по-авантюристично настроени, преди да стигнете заслона, вдясно ще видите още един страховит ръб, перпендикулярен на Кончето - доста по-тесен от Кончето и без метални въжета - Котешки чал. Не е невъзможен за преминаване дори без катераческа екипировка, само трябва да сте много внимателни. 

Котешки чал. Снимки: Мария Ангелова/Peika.bg

Когато се върнете обратно в цивилизацията, ще се чувствате по-различни. Може би няма да го усетите веднага, може би сега това ти звучи налудничаво. Все едно. Важното е, че сте успели да яхнете Кончето и то ви е отвело на най-хубавото място – там, където се чувствате в мир със себе си.  

Снимка: Мария Ангелова/Peika.bg

Полезна информация: За да стигнете до Кончето, добър изходен пункт е хижа Вихрен, която се намира на 12 км по асфалтов път от Банско. По пътя към Кончето може да изкачите връх Вихрен, или да минете в подножието му и да си го оставите за десерт. Предвидете минимум 3 часа в посока от хижа Вихрен до Кончето, повече, ако ще почивате повечко. Маркировката от хижа Вихрен към Кончето е червена, следвайте табелите за хижа Яворов, за да стигнете на Кончето без да изкачвате Вихрен.

Открийте още маршрути в Пирин.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!