Три огромни статуи на воини ме посрещат на входа на Котленския проход.

Това е паметникът, издигнат в чест на победата на цар Ивайло над император Михаил VIII Палеолог. Тогава българската войска разбива 10-хилядната византийска армия. Монументът приветства всеки гост на града и му напомня за славното минало.

Влизам в Котел и без да губя излишно време, питам местните как да стигна до архитектурния резерват. В него са разположени възрожденските къщи, оцелели от големия котленски пожар през 1894 г. Спирам пред двуетажната дървена сграда на Галатанското училище, в която можете да научите за старокотленските килими и тъкани. С нескрита радост ме приветства уредникът на музея:

- Заповядайте, добре сте ни дошли!

Влизам в просторно помещение на първия етаж. Подът и стените са окичени с автентични котленски килими, чиито цветове са завидно запазени въпреки 150-годишната си история. В някои от тях дори е втъкана точната дата на създаването им. Заглеждам се в редуващите се геометрични форми, така характерни за този край. „Фучилата” (хвърчила), „Огърлиците”, „Динените кори”, „Къдрявите звезди”, „Таблите” са сред най-популярните шарки, които са се утвърдили като класически образци през вековете.

Уредникът ми разказва, че уникалността на килимите се крие в това, че са с две напълно идентични лица. Бързо надничам от задната страна, която наистина по нищо не се различава от предната. Вече съм склонна на повярвам на думите на местните, че едното лице е за първите 100 години, а другото – за после.

Качвам се на втория етаж. Светлината е оскъдна. По стените висят картини или поне така ми се струва на пръв поглед. Приближавам се и вместо рисунък на четка, виждам хиляди, може би дори милиони малки нишки. Мисля си, че това са гоблени. Оставам наистина изненадана, когато уредникът ми обяснява, че всяка картина е тъкана на стан. Признавам си, дори не съм предполагала, че е възможно да се постигне такава прецизност. Виртуозите на тези истински произведения на изкуството са котленските тъкачки Стоянка Милева и Петранка Чехларова.

Недалеч от архитектурния резерват се намира парка „Изворите”. В него е разположена и сградата на Природонаучния музей, който е един от най-големите в страната. Честно казано, разглеждането на препарирани животни не ми е любимо занимание. Но ако не сте като мен, сигурно ще ви бъде интересно.

Парк "Изворите"

След кратка почивка се спускам към центъра на града. В неговото сърце е разположен Музеят на котленските възрожденци и пантеонът на Георги Раковски. Посреща ме младо, усмихнато момиче, което ме оставя да разглеждам на спокойствие, тъй като съм единствен посетител.

Спускам се по мраморните стълби към първото ниво на музея, посветено на будителите и по-специално на Софроний Врачански. Тук е пресъздадена и атмосферата във взаимните училища с пясъчните чинове и катедра със затвор за наказания. На стената висят табели с надпис: „Лъжец”, „Крадец”, „Смутител”, „Неприлежен”, които някога са се окачвали на провинилите се ученици. Добрите също са получавали такива табелки, само че с похвали.

В следващите нива на музея научавам повече за живота на д-р Петър Берон и капитан Георги Мамарчев, който е чичо на Георги Раковски. 

Последната зала, кръстена „Революционери”, проследява живота на Георги Раковски. Тук са ковчежето, в което са пренесени костите му, личният му дневник и оръжие. На излизане виждам малки стъпала в края на коридора. През отворената врата влиза светлина. Изкачвам се и за миг се сепвам от внушителните размери на купола, под който се намирам. В центъра на пантеона, в най-ниската му част виждам гроба на най-видния котленец – Георги Стойков Раковски.

Мраморният саркофаг е покрит с бронзово знаме със заветните думи „Свобода или смърт”. Върху него е положено копие на сабята му. Стоя смирено пред гроба за няколко минути и още веднъж прочитам изписаните над него думи – „Любовта към отечеството превъзхожда всички световни добрини”. Гласът ми отеква тихо, след което се стопява, но ехото още звучи вътре в мен.

*

Полезна информация:
Галатанското училище
Адрес: ул. “Изворска” 17
Работно време: май - октомври - от 09.00 до 12.30 ч. и от 13.30 до 18.00 ч.; ноември – април - от 08.00 до 12.00 ч. и от 13.00 до 17.00 ч.
Входни такси: възрастни - 3 лв., учащи и пенсионери - 1,50 лв. 
Беседа: 5 лева (на български, немски, английски, френски и руски език)
Ден за безплатно посещение: понеделник

Природонаучен музей
Адрес: парк „Изворите“
Работно време: май - октомври: 9.00 – 12.00 часа и 13.00 – 18.00 часа (без почивен ден); ноември – април: 8.00 – 12.00 часа и 13.00 – 17.00 час (почивни дни неделя и понеделник)
Входни такси: възрастни – 3 лева, учащи – 1,50 лв., група деца от детска градина – 0,50 лв., хора с увреждания – 50 лв.
Безплатен ден за посещение: понеделник

Музей на котленските възрожденци и пантеон на Георги Раковски 
Адрес: пл. „Възраждане” № 3
Работно време: целогодишно – без почивен ден.
март – октомври: от 9:00 – 12:30 :13:30 – 18:00 ч; ноември – февруари: 8:00 – 12:00 : 13:00 – 17:00 ч.
Входна такса: възрастни – 3 лв., учащи и пенсионери - 1,50 лв., хора с увреждания - 0,50 лв.
Беседа: 5 лева (на български, немски, английски, френски и руски език)
Ден за безплатно посещение: понеделник

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!