Кое е "Китайското момиче" от едноименната картина? И как неговият образ става толкова популярен и разпознаваем?
„Китайското момиче“ е един от шедьоврите на художника Владимир Третчиков. Самият той е роден през 1913 г. в Сибир, живее десетилетия в Китай и Сингапур преди да замине за Кейптаун през 1950-те в търсене на семейството си, което се разпръсква през Втората Световна война. Докато работи в студиото си в Sea point, Кейптаун негова позната руска балерина го запознава с младо момиче, което работи в пералня. Нейното име било Моника Синг-Лий, когато се жени тя става Моника Пон-Су-Сан. Тя позира на Третчиков като тийнейджърка и дори не ѝ хрумва да проследи историята на нейния портрет. Моника разбира значимостта на образа си няколко години преди смъртта на Третчиков и успява да се свърже с него. Само четири години преди да почине, през юни 2017 г., тя отново вижда картината на живо.
Нестандартно за времето си, Владимир Третчиков продава картината си като отпечатъци с различни размери в универсалните магазини. Той е първия художник, който масово възпроизвежда творба и така я прави достъпна за всички. Третчиков искал колкото се може повече хора да се наслаждават на изкуството му. Така получава прозището си „художникът на народа“. Любопитно е, че той получава повече пари от продажбата на отпечатъци, отколкото от продажбата на маслени платна. Именно „Китайското момиче“ става най-популярната му творба. Портетът става част от поп културата, дори се появява във видео на Дейвид Бауи и филмът „Алфи“.
От „Китайското момиче“ са отпечатани милиони копия след създаването му през 1950-те, изпреварвайки Мона Лиза. Познатият образ на момиче с тъмна коса, ярко червени устни и необичайна синьо-зелена кожа може да бъде видян върху тениски, чаши, аксесоари и плакати по цял свят. Не може да се отрече, че има нещо магнетично в погледа на картината, нещо толкова силно привличащо в израза и красота, която завладява едно цяло поколение. Тя несъмнено е интернационален шедьовър, интересен преход от изящно изкуство към поп арт. Тя е и документ за историята на Южна Африка, защото е нарисувана по време на апартейда, от чужденец, с модел от друга раса. Много определят Третчиков за първия поп артист, преди Анди Уорхол.
По време на дългата си кариера Владимир Третчиков прави 52 изложби в Южна Африка, Великобритания, САЩ и Канада, постигайки още по-голяма известност. Докато Моника прекарва живота с в голяма бедност, отглеждайки сама петте си деца като самотна майка, работеща в магазин за риба и неподозираща за популярността на картината. Когато през 90-те случайно открива колко известен е образът й, тя се свързва с Третчиков и подновява приятелството си с него.
Оригиналът на „Китайското момиче“ е в частна колекция в САЩ през по-голямата част от съществуването си, докато внучката на първия купувач не я предлага на аукцион през 2013 г. Тогава платното е откупено за 1 милион паунда от Лорънс Граф, собственичка на хотел и винарска изба в Кейптаун, където е изложено произведението. Макар Третчиков да умира през 2006 г., Моника присъства на официалното представяне на картината. Събитието символизира едно щастливо завръщане, споделя тя, тъй като картината отново е публично достъпна.
Нито моделът, нито авторът могат да обяснят защо този портрет става едно от най-иконичните изображения на 20-и век. Въпреки че е най-продаваният арт принт на всички времена, Третчиков пише „Все още не мога да обясня мистерията на картината си. Никога не бих повярвал, ако някой ми беше казал, че ще нарисувам картина, която се харесва на европейци, африканци и азиатци еднакво…“.
Източник: ArtPrice.bg
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
