В близо 140-годишната демографска история на България досега са извършени 17 преброявания:

• 31 декември 1880 г. – първо преброяване на населението на Княжество България. Проведено е преброяване на населението и в Източна Румелия, което по различни причини се смята за неуспешно.
• 31 декември 1887 г. – първо преброяване след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Програмата на преброяването се разширява с нови признаци.
• 31 декември 1892 г. – за първи път се преброяват жилищата (обитавани и необитавани), а също и селскостопанските животни.
• 31 декември 1900 г. – проведеното преброяване на населението, сградите и домашния добитък е в съответствие с приетия през 1897 г. специален закон за преброяването.
• 31 декември 1905 г. – преброяването се използва за събиране на по-широк кръг данни за икономиката на страната и за икономическата активност на населението. Преброяват се селскостопанските животни, селскостопанският инвентар, жилищните и стопанските сгради.
• 31 декември 1910 г. – преброяването на населението се съпътства от преброяване на всички видове сгради, селскостопански животни и инвентар, вкл. и транспортните средства в селското стопанство.
• 31 декември 1920 г. – програмата на преброяването е същата както през 1910 г. Преброяването предоставя снимка на страната след подписването на Ньойския договор.
• 31 декември 1926 г. – вместо в края на 1925 г. поради финансови причини преброяването е отложено за следващата година. За първи път се включва преброяване на земеделските стопанства и на занаятчийско-индустриалните предприятия.
• 31 декември 1934 г. – за първи път в програмата на преброяването са включени промишлените и търговските стопанства. Данните за населението са обвързани с данни за икономиката. За първи път се обхваща образователната структура на населението, с което се поставят основите на статистиката на образованието. Разширена е информацията за броя на децата в семействата на разведените и овдовелите жени. Разработват се подробно данни за структурата на домакинствата в България по вид и състав.
• 31 декември 1946 г. – това е последното преброяване, проведено в съответствие с методологическите принципи и съдържание на предишните преброявания. Заедно с населението е обхванат само жилищният фонд.
• 1 декември 1956 г. – за първи път семейството става единица на наблюдение. Преброява се жилищният фонд, без да се преброяват стопанските сгради. За първи път е извършена репрезентативна обработка на данните от преброяването на населението въз основа на 5-процентна извадка.
• 1 декември 1965 г. – за първи път се провеждат съпътстващи извадкови изследвания за раждаемостта и миграцията на населението.
• 2 декември 1975 г. – за първи път обработката на данните от преброяването достига до най-ниското териториално ниво.
• 4 декември 1985 г. – към преброяването на населението и жилищния фонд се включва преброяване на вилния фонд. По време на преброяването са проведени 6 извадкови изследвания. За първи път се използват данни от създадения регистър на населението (за възраст и пол).
• 4 декември 1992 г. – преброяването се съпътства от изследване на процесите на реституция, приватизация и хода на аграрната реформа. Проведено е изследване на заетостта и безработицата. Преброяването е проведено в изпълнение на решение на Народното събрание от 1992 г.
• 1 март 2001 г. – преброяването е проведено в съответствие със Закон за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България (ДВ, бр. 16 от 25.02.2000 г.). Преброяването е първо за новия 21-ви век. За първи път датата и периодът на провеждането не са традиционно в началото или края на декември, а в съответствие с препоръките на Евростат.
• 1 февруари 2011 г. – преброяването е проведено в съответствие със Закона за преброяване на населението, жилищния фонд в Република България (ДВ, бр. 39 от 26 май 2009 г., изм. ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г.). За първи път e използван комбиниран метод за събиране на данни – електронно и класическо. Преброяването е организирано и проведено в пълно съответствие с европейските регламенти и националното законодателство в областта. Осигурена е възможност данните за България да бъдат напълно съпоставими с данните от другите европейски страни и да бъдат част от данните за Европа и света.

Данните от проведените преброявания дават възможност да се проследи в рамките на един над стогодишен период развитието на човешкия капитал в България, да се характеризира възпроизводството на населението и неговата териториална мобилност.

Малко са страните в света, които разполагат с такова огромно богатство от информация за населението и условията, при които то живее.

Преброяването, както никое друго статистическо наблюдение, се вписва в историята на дадена страна. За разлика от други статистически изследвания то не е рутинна статистическа операция, а задача от национално значение. Не може да бъде и другояче, когато става дума за дейност, изискваща участието и сътрудничеството на всички граждани в страната. Преброяването има значение, защото всеки отделен човек има значение. Преброяването се отнася до всяко лице и резултатите от него принадлежат на всички.

Източник

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!