На разходка до крепостта Кривус край родопското село Башево ни води Ангел Йорданов.
Откакто се запалих по история и руините на Средновековието, минаха сигурно 5-6 години.
Оттогава не е било да попадна в Кърджали (всеки път най-съзнателно) и да не се зачукам по кривите завои на родопите към село Башево.
Башево е китно село в Източните Родопи със стари каменни къщи в по-голямата си част, разположено високо по слънчевите била на планината, а ниско долу, на около километър, река Арда описва причудливите си меандри.
Гледката определено грабва. Грабва и всеки, който съм довлякъл с мен дотук, защото все пак емоциите трябва да се споделят. Друг е въпросът, че придружителите ми най-често не знаят нито къде отиват, нито какво толкова аджеба ще гледат... ама понеже са ме оставили да правя програмата за фототуризъм - е нà ви сега!
Обаче пък след като слезем по изровената от дъждовете пътека под селото, се почва едно снимане и снимане...
Но да се върнем на въпроса за какво дойдохме. Крепостта Кривус. Въпросът е малко спорен в науката дали е това въпросната крепост или не е. Защото в изворите за Кривус се говори като за град, а нашата крепост е съвсем малка. Най-вероятно стражево укрепление, пазещо средновековния път, следвал коритото на река Арда. Но няма да разсъждаваме толкова. Съмнението си остава, въпреки добилото гражданственост схващане, че именно това е Кривус и засега ще го наричаме така.
Крепостта е кацнала на скалисто възвишение, обградено от три страни от един от завоите на Арда. Кастрофилаксът (управителят на крепостта – бел.ред.) е имал страхотна панорама.
Сигурно сутрин като се е протягал и е удрял по една-две мастики за разсънване си е викал: “Туй сичкото е мою... мою е“. А може и да е ревял като магаре, знам ли го... Въпросът е, че му е било кеф. Поне докато не го е напънала службата да ходи някъде, защото на идване сме добре. После слизаме... това е единствената крепост, дето като отиваш на нея слизаш и ти е веселичко. После на връщане ревеш като кастрофилакса, тръгнал да посреща имперската поща и прочел, че го оставят за още 3-4 години, в тоя забутан гарнизон...
Та така. От крепостта има все пак доста останки. Трасето на крепостната стена е очертано от всички страни, а стените достигат 2-6 метра височина. В западната част зидовете следват конфигурацията на терена и образуват причудливи чупки, оформящи триъгълна кула, улесняваща отбраната на едната от вратите, а в източната виждаме единствената запазена кула, охраняваща другата порта до нея. Специалистите я датират в 10-и век, вероятно по предметите от воинския и стопански бит, открити при разкопките
Кривус е между крепостите, превзети от цар Михаил Асен (1246 – 1256) по време на похода му за отвоюване на Източните Родопи след смъртта на император Йоан Ватаци през 1254-1255 г.
Хронистът Георги Акрополит ни е оставил описание на събитията от това време:
"...Той се впусна от Хемус и като прекоси Еврос (Марица), за кратко време си подчини обширна земя и си присъедини много градове без никакъв труд. Жителите, които бяха българи, преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърваваха от ярема на чуждоезичните. А крепостите, оставени само с ромейска охрана, която не бе достатъчна да окаже съпротива при тези обстоятелства, бяха лесно достъпни за българите. Едни бяха изпаднали в страх и предаваха крепостите като получаваха свободата да си отидат по домовете, други бягаха и ги оставяха без защитници поради внезапното нападение, понеже не можеха да измислят веднага нещо полезно, трети естествено, бяха уморени от дългата служба, тъй като им бе възложен прекомерен срок за пазене. Веднага бяха завзети Стенимахос, Перущица, Кричим, Цепина и всичко в Ахридос освен Мнеакос който единствен бе запазен от ромеите. Подчиниха се на българите и Устра, Перперикон, Кривус и разположеният край Адрианопол град, наречен Ефраим"...
Хубаво седим и си говорим, ама трябва да се връщаме. А както казах, на връщане се катери. Пътят до Башево се изминава за около час. На връщане пак малко фотопауза и... да си пожелаем да се върнем скоро.
*
Текстът и снимките се появяват за първи път в блога за византийска и поствизантийска култура и архитектура Terra Byzantica и е публикуван в Peika.bg с разрешение на автора.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
