Крепости… Да, имам слабост към крепостите.

Дали заради образованието ми на археолог или не, много обичам да посещавам такива исторически места.

Крепостта край Кричим бе отдавна поставена в списъка с места за посещение. Интересът ми се породи след разкази на мои приятели и познати, които няколко пъти са опитвали да намерят не толкова самата крепост, колкото прочутия Асенев надпис, чието откриване е истинско предизвикателство. Събрах информацията, която намерих в интернет, поканих група верни приятели, с които често пътуваме заедно (тук включвам и малък пътешественик едва на няколко месеца) и се отправихме към Кричим. Предварително се бяхме подготвили с няколко дървени табели - надписани. Едните съответно с „Към крепостта“, а другите „ Към надписа“. Вярвам, че това ще е от полза на всички, които решат да посетят крепостта.

Началото…

След като паркирахме колата и потеглихме нагоре към крепостта, която се вижда от пътя, първоначално малко объркахме посоката и подминахме мястото, от което фактически започва изкачването. Върнахме се и намерихме правия път.  Движехме се в редица по един. Пътеката се виеше нагоре и нагоре. Не е стръмна и смятам, че всеки може да се изкачи. Единствено в самия края, точно под самата крепост, е по-стръмно и изисква малко повече усилия, но всичко това си заслужава. Надявам се, че един ден, когато отговорните органи вземат под внимание значението на тази крепост и надписа, ще се намери начин пътеката догоре да бъде облагородена.

Крепостта

От нея не е останало много, но все пак има какво да се види. Мястото, на което е разположена позволява 360-градусова гледка, а навсякъде около вас се разгръщат Родопите. Град Кричим се пада в ниската част под крепостта, а реката преминаваща през града прави този пейзаж още по-неповторим. Малко снимки и дойде време да потърсим Асеневия надпис, за който освен, че информацията бе съвсем оскъдна, но и доста объркваща на моменти…

Няколко думи за историята на Крепостта над Кричим или Иванково кале

Крепостта над Кричим е важна стратегическа крепост по времето на борбите за влияние между Асеневци и Византия. Именно тази крепост, както и тези край Асеновград и Пещера държали входа към Родопите. Борбите за крепостта продължили дълго от възкачването на престола на цар Асен I, чак до управлението на цар Иван Асен II, който съумял окончателно да я завладее и да я присъедини към пределите на България.

Сигурно вече се питате защо крепостта носи името Иванково кале. Историята е свързана с името на небезизвестния Иванко, който носи печална слава с постоянните си интриги и дразги, които създава между България и Византия. Иванко- български болярин, който бива увлечен в любовна връзка със сестрата на цар Асен I и по тази причина решава да убие царя и да избяга във Византия. Там той се венчава за дъщерята на севастократор Исак Комнин и по този начин бива назначен за управител на Пловдивска област.

Това обаче, не стигнало на Иванко и той избрал за своя столица именно Кричим. Следват годините, в които Цар Калоян успява да го привлече на своя страна. Императорът на Византия не приел това отцепление на алчния болярин и изпратил цяла армия срещу него. След едногодишна обсада Иванко изоставил владенията си и избягал във вътрешността на Родопите. Цар Калоян това и чакал - поставил за управител на тези области Алексий Слав.

Към Асеневия надпис

Докато бяхме още на крепостта започнахме да се озъртаме и да търсим голям надпис. В самото подножие на крепостта има поле. Малко след него започва гора, в която би трябвало да бъде камъкът според описанията, с които разполагахме. Решихме, че е някъде съвсем близо до крепостта, тъй като според надписа Цар Асен II е седял на него, докато е завладявал град Кричим. От върха на крепостта съзряхме една малка тясна горска пътека, която влизаше в гората и някъде там се губеше посоката й. Това ни даде насока и се спуснахме към нея.

Тръгнахме по пътеката, която на няколко места се разклоняваше. Затова ние поставихме няколко табели на ключови места, които ще ви помогнат да откриете надписа. Няма да крия , че на нас ни отне повече от час, докато намерим камъка с надписа. Четяхме описанията, с които разполагахме, но нещо все се разминаваше. Просто липсваха табели, които да ни насочат и бързо да намерим надписа.

Ето как най-бързо да стигнете до надписа. Когато от главната табела видите надписа, сочещ надясно, тръгнете по пътеката и вървете все направо. Следващата опорна точка, до която ще стигнете е малка чешма, при която завивате леко наляво и продължавате още 5-7 минути ходене, докато не влезнете в самата гора.

Продължавате да ходите и ще се озовете на едно по-широко пространство, нещо като кръстопът, като вдясно от вас ще видите малка табелка, на която пише Асенев надпис. Оттам тръгнете по горната (дясна) пътека и след не повече от 200-300 метра ще се озовете пред самия камък.

Да, топло беше, да - доста се лутахме, но в крайна сметка начинанието се увенча с успех. Камъкът бе открит, пътят бе заснет, поставени бяха табели, които вярвам ще помогнат на всеки тръгнал да изучава българската история в тази част на Родопите.  Ако имате желание да посетите крепостта повече подробности може да намерите в моя блог.

Окончателното завладяване на крепостта било веднага след битката при Клокотница в 1230 г., откогато датира и надписа на камъкa. Тогава именно, крепостта става постоянна част от територията на България. Тази победа била ознаменувана с надписа, гласящ: „ На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“.

Крепостта край Кричим и Асеневият надпис бяха дълго жадувана за мен дестинация, защото много хора споделиха с мен, че опитите им да намерят крепостта се оказали неуспешни. Чувството да бъдеш на толкова значимо място, да намериш надписа, който показва къде е седял един от най-великите български владетели, е наистина удивително. Затова и направих няколко табели от дърво с указания за крепостта и надписа, които поставихме на подходящи места, за да улеснят повече туристи. Благодарности на групата млади хора, които бяха с мен и с общи усилия успяхме да покорим крепостта, да намерим надписа и да поставим указателните табели. Благодаря на верните ми приятели, които бяха заедно с мен и този път!

Текстът и снимките са дело на Юлия Вукова, която поддържа личен блог за пътешествия – Time2Tavel. В него можете да намерите полезна информация за много магични места в България и по света.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!