В случай че обичате разходките из планината, то със сигурност сте чували за едно от най-емблематичните места за планински туризъм в България – Кончето.

Кончето всъщност представлява скален ръб, разположен в Пирин, който свързва връх Бански суходол и връх Кутело. Името му произтича от това, че понеже на места е широк едва 40-50 см., в миналото туристите го преминавали, възсядайки го като кон. Благодарение на поставеното тук метално въже, в наши дни е възможно да го преминете вървейки, като се държите за него.

Класическият маршрут до Кончето тръгва от хижа Яворов, която се намира на 8.6 км от него. Пътят до самата хижа е добре поддържан и до нея може да стигнете с лек автомобил. Въпреки голямата надморска височина тук има всички необходими удобства – храна, напитки, топла вода и телевизия.

Пътеката за Кончето тръгва точно зад хижата, поемайки право нагоре през гъста гора, като трябва да следвате червената маркировка. Добре е да имате предвид, че по пътя няма вода, а на билото не може да се скриете от слънцето, така че си носете слънцезащитен крем. След като изминете около 1.5 км. от маршрута, ще минете край заслон Бункера, а след още известно време (ок. 1.7 км от заслона) ще стигнете до Суходолското езеро – мястото е удобно за първата ви почивка. Оттук нататък следва вървене на открито, като след 4.5 км. от началото на прехода се излиза на билото. Тук пътят се разклонява – трябва да продължите вляво, по пътеката, водеща на югоизток. Участъкът, който ще трябва да преминете е не толкова стръмен, но въпреки това е неприятен за вървене – пътеката е тясна на места, а освен това трябва да внимавате къде стъпвате, тъй като има опасност от подхлъзване (от дясната страна зее пропаст).

Тук се подсичат Разложки суходол и няколко върха, наречени Баюви дупки, като пътеката постоянно прави леви завои, подсичайки връх след връх. На 7.5 от началото на прехода най после се стига заслон Кончето, който наскоро беше обновен.

След като преминете през Кончето, следвайки дясното отклонение ще се озовете над Премката, което е и единственото равно място, подходящо за почивка. Освен това тук връх Вихрен се изправя пред очите ви като почти непреодолима стена – затова и мястото е ключово.

На това място трябва да вземете решение дали ще изкачите и самия връх или ще се спуснете към хижа Вихрен. Може би най-добрият вариант за слизане е като подсечете върха спускайки се към местността Казаните. Спускането ще е по много стръмен терен, но накрая ще достигнете заслон Казаните. Отново трябва да следвате червената маркировка, като пътеката се вие надясно, докато в ниското се покаже и Хижа Вихрен.

Ако казаното дотук е събудило интересът ви, то все пак е добре да имате предвид, че този маршрут е един от най-култовите за страната ни, но трябва да имате и добра физическа подготовка. В случай, че се съмнявате в издържливостта си, то по-добре се насочете към други планински маршрути, които са по-лесни за изпълнение.  За ориентир ще отбележим, че положителната денивелация до Кончето е 1 150 м., а отрицателната – 929 м.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!