Когато стане въпрос за Куба, всички се сещаме за салса, пури, бели плажове, бедност и комунизъм.
Но именно там, в онази бедна и екзотична държава, само на час път от Хавана, се намира пионерското еко-селище Лас Терасас (Las Terrazas). Уж изкуствено създадено, то стои толкова естествено и приказно. Докато останалата част от света сече горите си, за да засити нуждите си, Куба възстановява тропическите си гори, в името на околната среда, повече работни места и дългосрочни ползи. Този модел и до днес може да служи за красноречив пример на всички държави как да запазят околната си среда.
Историята започва през 1968 г., когато президентът Фидел Кастро започва реализирането на идеята за зелена революция - той иска да залеси планините, които са били изсечени от испанските конкистадори, да засади овощни дървета в районите, унищожени от кафеени плантации, да подхрани земята, изтръгната от урагани. Така той смята, че ще подобри живота на кубинските кампесинос (живеещите в тази част на острова предимно неграмотни производители на дървени въглища), които живеят в бедност, в отдалечени селски хребети на планината Сиера дел Росарио. Статистиката разказва, че през 1492 г., когато Колумб пристига на острова, 90% от него са гори. Кастро поема властта по времето, когато тази цифра е спаднала до стряскащите 11%. Днес горите обхващата около една четвърт от острова.
Архитектът Османи Сиенфуегос мобилизира работни групи, за да създаде 1360 км на тераси, засадени с 6 милиона дървета - кедър, махагон и хибискус, плюс грейпфрут, мандарина, папая и авокадо. Издълбали 170 км пътища през планините и построили селище с домове, училища, детски площадки и клиники, което днес пулсира атрактивно около извивките на езерото на Сан Хуан.
Младата общност на Лас Терасас растяла и жителите били наричани терасерос. Но през 1991 г, Съветският съюз се разпада, а с това и кубинската икономика. “Бяхме принудени да правим “пържоли” от кори на грейпфрут и “задушено говеждо” от обелки на банани, за да оцелеем”, разказва един от местните жители пред Independent.
Съдбата на общността е в опасност и Османи Сиенфуегос отваря Лас Терасас за туристи. Така преди около 20 години хотел Мока приема първите си гости. Той представлява бяла конструкция на няколко нива от тиково дърво и построена около 100-годишно дъждовно дърво, което се извисява през фоайето. От тогава са изградени пътеки за походи, маршрути за алпийски тролеи, реставрирана кафе плантация, отворили са врати студиа и заведения за художници, и няколко ресторанта.
Биосферата на Лас Терасас е под защитата на ЮНЕСКО от 1984 г., след успешното повторно залесяване. Сега резерватът е дом на 117 вида птици, включително 12, които са характерни само за тази област. Тук се намират повече от 70 разрушени кафеени плантации, основани от французите, които избягали от Хаити след революцията през 1791 г. Най-старата кафе плантация и дом на бивши роби Кафетал Буенависта (Cafetal Buenavista), днес е частично възстановена и е едно по-щастливо място. Пъстроцветни птици шумолят и пеят, за да създадат прекрасно усещане за рай. Реката Сан Хуан, с нейното стъпаловидно корито, образува естествени синьо-зелени водни басейни, които са истинска радост за горещите дни.
Въпреки че в този оазис частният бизнес е забранен, къщите не могат да се продават, защото са собственост на държавата, а ресторантите са част от така наречения “План Османи”, хората са щастливи и не биха напуснали Лас Терасас. Точно обратното - има списък с чакащи, които желаят да живеят тук, защото стандартът на живот е много по-висок, отколкото в много други области на Куба.
Лас Терасас е едно тропическо съкровище, което ни показва как трябва да се отнасяме с природата.
Вече ви се ходи в Куба? Вижте най-добрите оферти за пътуване до Куба!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
