На около километър от село Широка лъка в Западните Родопи се издига красива скала, наподобяваща отдалеч на мома с хурка в ръка.

Формирането му е свързано с ерозията на скалите и въздействието на външните земни сили, формирали уникалното образувание, за което местните жители сътворили прекрасна легенда.

Много години изминали от времето, когато озверели турски чалмалии шетали по нашите места. С насилие и жестокости те искали да потурчат българите и да им наложат мюсюлманската вяра. През ония тежки години за нашия народ в китното родопско селце Широка лъка живяла красивата мома Калинка. Нейните вити черни плитки се спускали над раменете и стигали чак до петите. Бялото и лице било бяло, а очите и сини.  Всяка сутрин преди изгрев слънце Калинка ставала от сън, измивала бялото си лице със студена изворна вода и подкарвала стадото на паша и по цял ден тя вардела овчиците си и пеела песни. Послушното куче лягало в краката на своята добра стопанка, премигвайки доволно. Заслушано в песента на овчарката в този момент стадото спирало да пасе. Дори малката рекичка, която минавала през селото, намалявала своя ход, за да послуша мелодичните родопски песни.

Една сутрин Калинка извела стадото и не се върнала вече в къщи. През тоя ден тя била най-весела и пъргава, пеела най-хубавите песни. Овцете от време на време жално поблейвали и не искали да пасат и кучето също било неспокойно. То скимтяло, въртяло опашка, постоянно ближело краката на своята стопанка и изведнъж започнало силно да лае. Песента на овчарката секнала. Когато се обърнала, тя видяла по сипея 10-ина турци, които бързо се спускали към нея. Калинка останала вцепенена, не и идвало на ум какво да прави и как да се спаси, а турците били съвсем близо. Тя разбрала, че ще бъде заловена, и се затичала да се хвърли от близката пропаст, но не успяла. Бедната девойка била обкръжена от развилнялата се банда.

Малката рекичка започнала да бушува сърдито в коритото си, клоните на елите засвирили, стадото забляло, а някъде далеч по склоновете на усоите отеквали последните думи от песента на овчарката и лаят на нейното куче. Калинка погледнала с насълзени очи спрялото се над нея облаче и му казала: „Облаче, превърни ме в камък”. След миг на мястото на стадото и кучето се появили дребни камъни, а където стояла красивата и родолюбива девойка, като стълб извисил снага камък. Той и до днес се нарича Момата.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!