В следващите редове пред вас ще се разкрие легендата за лековитото Аязмо в село Момчиловци.

В 1908г. Анастас и Велика Драганови били семейство от 18 год. Живеели скромно и тихо в благочестие и вяра, че ще имат някога своя рожба. Годините се нижели, но надеждата си оставала неосъществена.

Същата година на 15 август, когато се чества Успение на Пресвета Богородица, съпрузите пристигнали в Бачковския манастир, ходили и до Клувията. Дълбоко вярвали и се молили на Божията майка да ги дари с дете. И ето, че душевната нагласа дала ход на мнима бременност. Утробата и започнала да расте. Дошло време да ражда, според изчисленията, но оставали само надеждите. Растял коремът й от ден на ден, но след 9-ия месец не настъпвало раждане. Мнимата бременност продължила една година. Голямата им радост започнала да се превръща в тревога. Разбрало се, че Велика не е бременна, а болна.

След около два месеца момчиловски зидари им казали, че в Сливенския край има известна ясновидка на име Кортеза. Принудени Анастас и Велика тръгнали да я търсят и я намерили. Без никой да й е казал, тя излязла на двора и казала на чакащите:

- Направете път на хората, които току-що пристигнаха. Те са християни живеещи в турско. Жената е много обременена и не може да чака.

Още с влизането Кортеза ги назовала по име и им рекла:

- Отдавна ви чакам, защото знам че радостта, която имахте се стопи като снега на пролет. Надявахте се на рожба, но това ви донесе тревога. Тя ще мине и ще забравите. Радвайте се, че вие ще бъдете причина  за откриването на Свето Аязмо във вашата нива на връх Св. Илия. Сега е малка баружка, но като го разкопаете ще се увеличи. Ще започнеш да пиеш от изворчето и всичко ще ти мине. Това ще бъде радостта и утехата в живота ви, че чудото което се случи е отредено чрез вас да бъде. Заградете изворчето и направете там малко параклисче, което да е от полза на всички страдащи – поръчала Кортеза.

Така и направили. Всичко се случило както го била казала. Селската мълва за случилото се преминала границите на Момчиловци. Случката се предавала от уста на уста, та до днес. На самото откриване се събрали около 2000 души. Това станало в 1910г. на Илинден. Последният ремонт на параклиса е правен през 1988г.

Има стотици оздравели от различни заболявания, за съжаление не всичко е документирано. По стар обичай вечерта срещу Гергьовден - 6 май, множество християни идват да посетят животворната вода и да се помолят всеки по своему. На разсъмване започват да прииждат и други хора, независимо от вероизповеданието си, всеки се надява на Божията благодат. Още от откриването, та и до днес момчиловското Аязмо се посещава от всички болящи и здрави, независимо от вяра, пол, принадлежност.   

За този материал е използвана книгата „Чудотворното Аязмо и параклисите в Момчиловци” – автор: Костадин Н. Каневски

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!