Вече едва ли има човек в България, който да не е чул за Лора и Евгени, които се отправят на стоп по света. Разказите им са толкова пленяващи, че може да се зачетеш и да не спреш с часове. А снимките на Лора директно те пренасят на хиляди километри оттук - в пъстротата или сивотата на местата, през които преминават.
Вече ви срещнахме с тяхното мароканско стопаджийско приключение. Сега ви срещаме и с Лора Василева.
- Колко време продължи пътешествието, колко страни включи?
- Почти 2 години, 27 страни
- Трудно ли взе решение да поемеш на толкова дълъг път?
- Когато си решен да направиш нещо, всичко става лесно. Откъсването от задълженията и раздялата със семейство и приятели може би бяха едно от най-трудните неща, но това не можеше да ме разколебае. Срещнах много критики и неразбиране - че съм безотговорна, безделна, прибързана... но човек трябва да слуша преди всичко себе си и да не се страхува да бъде различен.
- С какво това пътуване те промени?
- Мога да кажа, че деля живота си на "преди пътуването" и "след пътуването", защото всичко, особено вътре в мен се промени много. Пътуването те учи на толкова много неща, че е трудно да ги изброя всичките. По-отворена съм към света и към различните от мен, научих се да обичам всички хора такива, каквито са, без да се опитвам да ги променям и да се радвам на всичко, което ми се случва. Не се страхувам от неизвестното и се опитвам да приемам всяка ситуация като един необходим урок. Наскоро попаднах на един цитат, който най-точно описва промяната в мисленето ми: "Преди бях умна и се опитвах да променя света. Сега съм мъдра и се опитвам да променя себе си."
- Блогът ви с Гената се казва "Споделянето е всичко". Какво споделихте с всички хора, които срещнахте по пътя?
- Споделяхме истории от пътуването, разкази и рецепти от България (повечето хора никога не бяха чували нашата страна), опит и информация, кураж и смелост да следваш мечтите си, много усмивки и любов. С някои от хората, макар и за няколко дни, станахме много близки и още споделяме приятелство :)
- Кое беше най-забавното нещо, което ти се случи?
- Няма да забравя как опънахме палатката пред президентството в центъра на една от най-лудите африкански столици - Дакар. Толкова беше забавно, че след това го повторихме в столицата на Бенин - Котоноу и в Габон, Либревил. Въобще всеки ден беше много забавен, защото всичко се случва непланувано. Понякога самата аз се изненадвам на изобретателността и въображението, с които човек се справя в непредвидими ситуации.
- А с кое ти беше най-трудно да се справиш?
- Най-трудно беше тръгването...след това нещата се нареждат.
- Планирано или импулсивно пътуваш?
- Всичко става спонтанно и непланувано. Пътуването на стоп винаги е такова... не знаеш кой ще те вземе и къде ще се озовеш на края на деня. Нямахме крайна цел или краен срок. Това за мен се нарича пътуване, другото е екскурзия.
- Коя е пейката с най-възхитителната гледка, на която си сядала?
- Спомням си една пейка в планината Сиера Невада, на ръба на Европа. От тази пейка можеше да видиш Африка и планините в Мароко. Изглеждаше толкова близо, но в същото време за мен беше голяма крачка. Знаех, че пресека ли тази граница, се отдалечавам от всичко познато и родно в Европа, навлизам в напълно непознатия континент и връщане назад няма...
- Коя е следващата ти дестинация?
- Бразилия.
Четете интервютата на Peika.bg с вдъхновяващи пътешественици всеки вторник.
Блогът на Лора и Евгени можете да видите тук.
