Истанбул – няма по подходящо място за конгреси и конференции на призраци, духове и вампири от цял свят. Сигурно така си мисли всеки любител на мистерии и паранормални явления. Все пак градът е бил арена на кланета, любовни драми, възходи и падения на императори и богове, логично е хиляди заблудени души все още да бродят по улиците му.
Затова с изненада ще откриете, че призраци в Истанбул почти няма или по някаква необяснима причина местните жители предпочитат да скрият присъствието им. Ще се наслушате на легенди за смели бойци, духовни просветления, любовни истории с тъжен или щастлив край, но трудно ще накарете някой да говори за призраци и духове.
Ако се разхождате из крепостта Йедикуле и близкия квартал, някой от по-старите местни жители може все пак да ви разкаже за Мехмед Завоевателя неща, различни от написаните в туристическите гидове. Основните кули на крепостта Йедикуле са построени върху стените, изградени от римския император Теодосий. В тях затваряли провинилите се пред султана велможи, както и носителите на лоши вести. Понякога пленниците живеели в кулите дълги години преди да умрат. Друг път били обезглавявани доста бързо. Мехмед Завоевателят добавил нови кули към крепостта. В тях били затваряни и забравяни враговете му, за да умрат от глад и жажда. Някои полудявали преди спасителката смърт да дойде за тях. Местните понякога казват, че нощем от кулите се чува бебешки плач, биене на барабани и викове „Алвах! Авлах!” и ви препоръчват да не се разхождате наблизо след залез слънце.
Топкапъ е друго място, на което е логично да се събират призраци и духове. Все пак повече от 300 години оттам са дърпани конците на Османската империя. На дневна светлина плетениците от проходи, коридорчета и вътрешни дворове изглежда очарователна, наистина. Опитайте се обаче да си представите как минавате по тези места по тъмно, само с една свещ в ръката. Знае се, че сградите на харема в Топкапъ са били една от централните арени за интриги, козни, предателства и коварни убийства. За съжалениер никой няма да ви разкаже нищо конкретно. Най-много да дочуете, че през 40-те години на двадесети век, когато е правена реставрация на сградите, в стените и основите на харема са намерени множество кости.
За хамама на Мехмед ага в квартала Фатих и неговите призраци се знае малко повече. Той е построен от архитекта Давуд ага под надзора на великия Мимар Синан през 1500 г. Очевидци разказват, че понякога в басейна седи човек, който се полива с вода. Дойде ли друг посетител, той протяга дълги ръце чак към другия край на залата, за да му подаде канче за поливане. За съжалениер никой не знае каква е историята на този призрак.
Мълвата разказва и за призрака на една прислужница, който живее в сградата на холандското посолство. През 1727 г. в двора на султан Ахмед III дошъл холандски пратеник. Той заживял в сградата на посолството и се влюбил в прислужницата – черкезка. Двамата били много щастливи, докато през 1743 г. не отзовали холандския посланик обратно в страната му. Той заминал, а изгората му починала една седмица по-късно от разбито сърце. Според съпругите на холандските консули, живели в тази сграда през годините, призракът е много миролюбив. Понякога отваря прозорците, за да проветри, понякога ги затваря, за да не става течение, размества картините, и отронва по някоя тежка въздишка.
Сигурна съм, че Истанбул се крият легиони от призраци. Затова, ако си търсите лятно забавление, въоръжете се с търпение, познания и непоколебим приключенски дух и действайте.
Прочете още истории за призраци.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
