За над 27 века съществуване на този град, в Рим призраците са повече от хората. Спомнете си за Нерон, който горил християните като факли. За Калигула, който направил коня си сенатор или за оргиите и интригите на Месалина. После си представете колко още неспокойни духове – жертви на коварни убийства или на нещастна любов – кръстосват римските улици и се крият из старините.
Един от най-известните призраци в Рим е обезглавената през 16-и век Беатриче Ченчи. Баща й – по-скоро звяр, отколкото благородник – тероризирал цялото семейство и редовно посещавал леглото на дъщеря си. Момичето се оплакало на градската управа, но никой не направил нищо, за да му помогне. Затова семейството – Беатриче, двамата й братя и мащехата й – решили сами да раздадат правосъдие. Убили бащата насилник и закопали тялото му в градината. Властите обаче разкрили престъплението и осъдили всички виновници на смърт. Протестите на гражданите, които знаели за безчинствата, не променили решението на съда. Беатриче Ченчи била обезглавена на площада пред замъка „Сант Анджело”. Понякога туристи и местни я виждат да се разхожда около него, носейки главата си в ръце.
Поетът Джон Кийтс пък обикаля около дома, в който е живял на Пиаца ди Спаня и понякога се разминава с двама италиански революционери, обезглавени на същия площад през 19-и век. Ако и вие ги срещнете, погледнете ги в очите. Успеете ли да издържите страшните им погледи, те ще ви съобщят печелившите числа от лотарията. Или поне така казват местните зевзеци.
Движението на духове и призраци по Пиаца Навона също е доста натоварено. Духът на Месалина понякога навестява площада и се забавлява като рита туристите по задните части. Призракът на любовницата на император Тит, обвинена във вещерство и екзекутирана, обикаля наоколо и дърпа ревниво всички хубави жени за косите. Благородният и тъжен дух на крал Умберто I ди Савоя пристига на площада нощем и се отбива да побъбри с карабинерите в близкото полицейско управление.
Съвсем близо до Пиаца Навона се намира домът на третия най-известен римски призрак – Костанца де Купис. Тя била призната за жената с най-прекрасните и бели ръце в целия град. Художници се редели на опашка, за да ги рисуват, поети ги възпявали в стихове. Ясновидец предрекъл на Костанца, че ще види ръцете си отрязани. За да попречи на пророчеството да се сбъдне, тя се затворила в дома си. Един ден, докато бродирала, се убола с игла. Развила се инфекция и скоро се наложило да ампутират едната й ръка. Това обаче не помогнало и Костанца умряла от отравяне на кръвта. На прозореца на нейната стая и до ден днешен може да се види облегната съвършена бяла ръка, която маха на минувачите.
В района на Монтеверде Векио пък властва призракът на маркиз Лука де Маркети. Той бил запален по окултни науки и спиритически сеанси. Веднъж, по време на сеанс, маркизът се качил на прозореца и скочил от там, крещейки: „Ще се върна!”. Явно е изпълнил обещанието си. Хората, живеещи около призрачния дом, често се оплакват, че чуват шум, крясъци и глухо тупване на тежко тяло под прозорците, а когато излязат на улицата, не виждат нищо.
Замъкът Сфорца, Порта Фламиния, църквата Санта Мария дел Пополо, накъдето и да решите да се разхождате, все ще срещнете духове. Направете път на призрачната черна карета на алчната Олимпия, която за пореден път бяга от града. Избягвайте да влизате в спор с духа на властолюбивата Агрипина и докато обикаляте из Форо Романо, се ослушвайте. Понякога се чува мърморенето на Гай Юлий Цезар.
Прочетете още истории за призрация.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
