Ели, Васко и малката Яна са „обикновени хора от средната класа, освен Яна, която все още е над тия работи“. Много вероятно е вече да сте се срещали с тях и с истории от тяхното пътешествие до Карибите и Южна Америка. Както и Голямата маняна да ви звучи познато – блогът, в който са описани приключенията и впечатленията им. Както самите те споделят, „щастливи и свободни като пролетни пухчета“ се отправят на мързеливо пътуване на другия край на планетата – без крайни дати и без предварителен маршрут.

В Интервю на пейката разпитахме Васко за пътешествието, за това как се хваща яхта на стоп, за самобитната мъдрост на ямайците, за пътуването с бебе и пейката с най-хубава гледка.

- Колко време продължи вашето карибско и южноамериканско приключение?

- Приключението ни из Карибите и Южна Америка продължи около 7 месеца. Но за Ели и Яна беше даже над 8, тъй като пристигнаха на Карибите по-рано. На мен пък ми отне допълнителни два месеца, за да се добера дотам.

- Потегляте, когато Яна е на около годинка и успявате да докажете, че и с малко дете може да се пътува, при това продължително. Какво ще посъветвате тези родители, които се колебаят дали ще се справят?

- Колкото по-естествено гледате своето дете, толкова по-лесно ще ви бъде да тръгнете заедно на път. Вероятно смятате, че не може без количка, кошарка, ваничка, козметика, еднократни пелени, строг режим и т.н. Не децата, ами самите родители се нуждаят от всичко това. Бихме посъветвали младите родители да се запознаят с някои съвременни концепции като: привързаното родителство, естествената бебешка хигиена, воденото от бебето захранване, ползите от продължителното кърмене, носенето в слинг, вредите от козметиката и т.н., за да видят сами как повечето "удобства" и методи за гледане на деца, които са популярни в днешно време, са остарели и на практика в дългосрочен план създават повече затруднения. Ние смятаме, че децата се нуждаят предимно от любов и свобода и пътувайки с родителите си, те ще получат и от двете много повече, отколкото в яслата или при бабите.

- Как се хваща яхта на стоп?

- На този въпрос няма да отговоря напълно изчерпателно. Яхта се хваща на стоп сравнително лесно, по-трудната част е да узрееш за това преживяване. Добре е да имаш малко опит с ветроходството, да си чел, да си мечтал и да си чакал. И когато вятърът, платната и морето са ти влезли под кожата достатъчно, да зарежеш всичко и да заминеш.

Иначе е подобно на това да висиш на бензиностанцията и да питаш всяка спряла кола. Трябва да знаеш кога и накъде плават яхтите, да имаш много време, защото там няма точни срокове и дати, да поназнайваш нещо за морската етика и най-важното - да се убедиш, че си намерил правилната лодка, капитан и екипаж. Такова нещо може да се уговори и по интернет, както отчасти направих и аз, но не го препоръчвам, тъй като е важно предварително добре да опознаеш хората, в чиито ръце ще бъде животът ти в следващите няколко дни или седмици, и с които ще трябва да делиш тесни пространства и цялото си време.

- Мислили ли сте да издадете книга за пътешествията си?

- Мислили сме. Толкова много изписахме в нашия блог, че вероятно книга лесно ще произведем. Ако, опази боже, някой предложи да напишем книга, бихме се пробвали.

- Кое беше най-забавното нещо, което ви се случи на път?

- Може би най-забавно ни беше в Ямайка. Общуването с обикновеното ямайско простолюдие беше неизчерпаем извор на бисери, невинни културни сблъсъци и неоспорима самобитна мъдрост

- Кое е най-удивителното нещо, което видяхте на другия край на планетата?

- Отказваме на номинираме едно най-удивително нещо. Бяхме удивени много пъти и по много различни начини. Ние сме хора, които се удивляват най-вече на природата и на хората. На Карибите се удивихме изключително много от природата, която максимално се доближава до представите ни за "рай на земята", на това колко леко тече животът там, как хората са спокойни и щасливи без да имат и малка част от социалните и икономически придобивки, които имаме ние.

Почти всичко в Куба е удивително и съветваме всеки, който има желание, да тича натам колкото се може по-скоро, защото здраво са се напънали да се модернизират и след още няколко години вече няма да е същото.

Удиви ни и природата в Южна Америка, там всичко е сурово и необятно. И пустините им пустини, и планините им планини, и джунглите им джунгли, все необятни и непристъпни.

Удивително е и колко добре знаят да живеят бразилците.

- А имахте ли инциденти?

- Не сме имали никакви инциденти. Не са ни се нахвърляли свирепи животни, непознати бактерии, неизлечими вируси, терористи, фундаменталисти, контрабандисти, таксиджии грабители, хотелиери джебчии и т.н. Всички тия май съществуват предимно в главите на онези дето заменят истинското пътуване с раздухване на слухове и стереотипи.
Разбира се, пътешественикът винаги трябва да следи обстановката, да слуша инстинкта си за самосъхранение и най-вече да използва интуицията си.

- Кое е първото нещо, което правите, когато пристигнете на ново място?

- Най-важната задача на новото място е да се пробват традиционните рецепти, улични храни, непознати плодове и бирата или съответно, ако сме на някой карибски остров - ромът.

- Какво ви предстои?

- Сега ни предстои да изградим "живота нов". Което ще рече, да използваме заряда, натрупаните познания и идеи от това пътуване, за да постигнем по-качествен живот, по-здравословен, природосъобразен и съзнателен. Всяко следващо пътуване в чужбина, което правим, ни убеждава все повече, колко хубаво е в България и сега ни предстои да й се наслаждаваме повече отвсякога.

Набелязали сме си и няколко нови хобита. Най-важното е да не се оставим рутината да ни затисне и да забравим, че работим и изкарваме пари, за да живеем, а не обратното.

Пък след известно време, неминуемо ще ни хрумне някое ново пътешествие.

- Къде се намира пейката с най-хубавата гледка?

- Безспорно, това е пейката пред заслон Тевно езеро в Пирин.

Това интервю ви хареса? Харесайте и страницата на Peika.bg във фейсбук, за да не пропуснете нито една среща с интересни пътешественици!