Приказки от 1001 нощ, дворци, строени от вълшебници или просто многоликата история на Иберийския полуостров? Потопете се в тази люлка на средновековната цивилизация с едно пътешествие из миналото на Южна Испания.

По времето на Римската империя там се намирала богатата провинция Испания, която изнасяла зехтин, вино и няколко императора за Рим.

В началото на 8-и век араби и бербери от Северна Африка и Арабия завладели по-голямата част от полуострова и установили там своя Ислямски халифат. Мюсюлманските заселници станали известни с името маври. Нарекли територията си Ал-Андалус, откъдето идва и днешното име на областта в Южна Испания – Андалусия. При управлението им районът бил дом на мислители, философи, учени, лекари, поети, майсторинаархитектурата и книгоиздаването и се превърнал в един от най-развитите центрове на науката и изкуството в света.

През 13-и век кралствата от северната част на полуострова започнали постепенно да отвоюват територии от маврите. Този процес, известен с името Реконкиста, приключил през 1492 г., когато католическите крале Исабела и Фернандо завладели и последното мавърско владение – Гранада и двореца Алхамбра. Според легендата, именно в Алхамбра Христофор Колумб получил благоволението на техни величества да осъществи онова прословуто плаване, дало начало на Великите географски открития. Освен че преобърнало цялата световна история, то отприщило и потоци от злато и други богатства, които потекли от Новия свят и захранили възхода на първата световна империя – Испанската.

Ако с нашата малка приказка сме ви вдъхновили да яхнете някое летящо килимче и да се понесете към Ал-Андалус, ето няколко места, където да се докоснете до богатата история на областта. 

Гранада

След завладяването на Кордоба и Севиля по време на Реконкистата, Емирство Гранада останало последната мавърска територия на полуострова, в която съжителствали мирно араби, бербери, християни и евреи. В следващите 2-3 века на власт била династията на Насридите, благодарение на която днес можем да се насладим на едни от най-впечатляващите образци на испано-мюсюлманско изкуство. Местата, които да не пропускате в Гранада са:

  - Крепостта Алхамбра (La Alhambra) –веднъж за нея прочетох, че е „най-яркият спомен от една изгубена златна епоха на удоволствия, поезия, толерантност, изкуство и учение“. Архитектурният комплекс се състои от кули, крепостни стени, градини, различни военни и други сгради, добавяни през годините, но най-вълшебното, най-невъобразимото, най-спиращото дъха място в Алхамбра (и цяла Андалусия) са Насридските дворци(Palacios Nazarìes).

Снимка: Мария Захариева

За Алхамбра един мюсюлмански поет написал:

„Слънце живее в това място и дори сянката му е благословена.

В този дворец множество от удоволствия улавят окото и спират ума.

Тук кристален свят учи на чудеса.

Красота е издялана навсякъде, разкошът е явен.“

 Снимки: Мария Захариева

  - Градините Хенералифе (El Generalife) – комплекс от градини и дворци, долепени до Алхамбра и предназначени за удоволствие и отмора на владетелите й. Градините са лабиринт от алеи с цветя и храсти, фонтани и водни огледала, в който след всяка пролука в живия плет ви очаква нова радост за окото. Дворците, макар отново в стила на маврите, са доста по отморяващо семпли.

 Снимки: Мария Захариева

  - Хълмът Сакромонте (Sacromonte) с къщите-пещери в скалите, където все още витае духът на циганските им обитатели, а от време на време вятърът довява подрънкването на китара в ритъма на фламенкото. Бонус - изглед към Хенералифе и Алхамбра.

 Снимки: Мария Захариева

  - Хълмът Албаисин (Albaìcin) в миналото бил обитаван от занаятчии, индустриалци и аристократи и често бил източник на бунтове срещу Ислямския халифат. Днес, не пропускайте гледката към Алхамбра, на фона на снежните върхове на Сиера Невада, от панорамната тераса Мирадор де Сан Николас. Надникнете през оградите в дворовете на къщите и колоритните им градини, а после с две крачки прескочете в арабския свят, спускайки се по някоя от търговските улички с магазинчета за сувенири, антики и кафенета, накацали често и по тротоарите.

 Снимки: Мария Захариева

Севиля

След откриването на Америка, градът се превърнал в икономическия център на Испания, заради множеството кораби, пристигащи от Новия свят по река Гуадалкивир до севилското пристанище. Столицата на Андалусия все още пази следи от славното си минало.

  - Севилската катедрала (La Catedral de Sevilla, Catedral de Santa María de la Sede) - третият по големина християнски храм в света, построен през 15-и век, след идването на власт на кастилците. Преди това, по времето на маврите, на това място се издигала Голямата джамия. В катедралата се намира гробницата на мореплавателя Христофор Колумб.

Снимки: Мария Захариева

  - КулатаХиралда (Giralda) – минарето на Голямата джамия е запазено в почти оригиналния си вид, но днес служи за камбанария на катедралата. До впечатляващата гледка от върха й може да стигнете не по стълби, а по рампи. Според легендата, по тях, яхнал кон или муле, мюезинът се качвал горе за молитва.

  - Замъкът на Севиля/Алкасар де Севиля (Real Alcazar de Sevilla) и до ден днешен е кралска резиденция. Състои се от множество сгради и вътрешни дворове с красиви градини. Счита се за един от най-впечатляващите архитектурни образци в стил мудехар (mudejar, стил, силно повлиян от мавърските традиции в архитектурата и декорациите). Запазена е и част от предишния мавърски дворец.

 Снимка: Мария Захариева

  - Архивът на Индиите (Archivo General de Indias), описван като „паметта на Новия свят”, съхранява безброй документи, свързани с историята на Испанската империя в двете Америки и Филипините. Сред тях са различни писма между Колумб и испанските крале и договорът, с който владетелите на Испания и Португалия си поделили света. Днес Архивът служи като библиотека за проучвания. Входът е свободен. Може да разгледате експозицията на географски карти и временните изложби на част от съхраняваните документи.

  - Златната кула (Torre del Oro) е една от последните сгради построени от маврите в Севиля преди реконкистата. Името й идва не от златото, което уж било съхранявано в нея, а от златистото й отражение във водите на река Гуадалкивир. Била е част от външните защитни стени на замъка.

Снимка: Мария Захариева 

Кордоба

Кордоба e била столица на Емирството (после Халифат) на Кордоба. Счита се, че през 10-и век е била градът с най-многобройно население в света. По времето на маврите става център на образованието, като са построени множество библиотеки в допълнение към медицинските училища и университети. Какво може да видите днес?

  - Мескита (La Mezquita) или Джамията-катедрала на Кордоба е един от двата най-впечатляващи архитектурни шедьоври, останали от маврите (заедно с Алхамбра). Слонова кост, яспис, мрамор, злато, сребро, мед и месинг са използвани при декорациите. Безбройните колони, с които е известна Мескита, са оприличавани на редици палми в някой пустинен оазис. След реконкистата в джамията е вградена католическа катедрала.

  - Замъкът на Кордоба (Alcazar de Cordoba, Alcazar de los Reyes Cristianos), известен и като Замъкът на християнските крале е перфектният пример за развитието на архитектурата в града. Останки от римско време и елементи в арабски стил се преплитат с готически и барокови елементи от дострояването на двореца след реконкистата. Замъкът е бил един от главните щабове на Инквизицията, като много от помещенията му са били превърнати в стаи за мъчения. Не пропускайте да се насладите на красивите му градини.

Полезна информация:

От София до Андалусия най-лесно се стига по два начина – със самолет до Севиля с прекачване (някъде в Италия например) или със самолет до Мадрид/Валенсия (или докъдето намерите удобни полети в Испания) и от там продължавате с автобус или влак. Автобусът обикновено е по-евтиният, но по-бавен вариант.

Посещение на Алхамбра – купете си билети предварително. В Насридските дворци (с цел запазването им) се допускат ограничен брой хора (в точно определени часове) и местата често са изчерпани за седмици или месеци напред. Може да си вземете и комбиниран билет за целите комплекси на Алхамбра и Хенералифе. За обиколки с гид може и да има места в последния момент, но цените са около 2 пъти по-високи.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!