Българин на корицата на списание Тайм?! Холивудски филм с Грета Гарбо по романа на българин?! Един от най-популярните англоезични романисти между двете световни войни?! Колко пък да е известен щом до днес не сте чували за него.
Има днес в Русе една механа. Вътре механа, а отвън - архитектурно бижу от времето, когато Малката Виена била малка.
По онова време - около 1890 и някоя си година - един търговец от арменски произход, избягал от репресиите в Цариград и се установил със семейството си в крайдунавския град.
След има-няма две-три години се ражда най-малкият му син - Дикран.
След има-няма още две-три години построил пра-пра-прадятото на днешните молове - една от най-красивите търговски сгради в Русе, проектирана за магазини с галерии на партера и складове на първия етаж.
Ако сте от любопитните приятели на Мара Подробната - името на човека е Саркис Куюмджиян - един от големите търговци на текстил и управител на англо-българско дружество за производство на омбрели. Омб-какво?!?! Ако не правите връзка с Ъмбрела-та на Риана, или пък си мислите за омбрето дето си правихте на косата миналото лято - да знаете - омбрели, в младините на Малката Виена, казвали на разните му там чадъри и дъждобрани.
Та, въртял си човека търговията в Русе, но към 1910 г. по англо-българска линия взел, че се преместил в Манчестър, открил си тъкачна фабрика и записал Дикран в престижно момчешко училище.
След това, вече поотрасналият Дикранчо учил малко медицина в най-стария шотландски университет - Сейнт Андрюс, но недоучил ами отишъл в Лондон да става писател. И взел, че станал.
През 1920 г. издал първият от деветте романа “Лондонско приключение” (прочетох, че бил за живота на автора, самото “приключение” още не съм го чела, но любопитството ме гризе).
През 1922 г. се прекръстил с псевдонима Майкъл Арлен. Но първо изял целия телефонен указател на Лондон, барабар с кориците, за да се убеди, че няма друг с такова име.
През 1924 г. - до тук спретнатичко го дава, през две години - излязъл романът “Зелената шапка”, който го направил известен надлъж и шир, нищейки популярната тема за изгубеното следвоенно поколение. Даже Русе бил на косъм да се похвали с още един нобелов лауреат, но си останал само с номинацията.
Чак след четири години отива в САЩ и почти веднага романът става филм с Грета Гарбо в главната роля (тогавашната холивудска-Анджелина-Джоли). Същата година, но вече в Кан, взел, че се взел с една гръцка графиня.
Наш човек е бил, пътешественик, и също като нас и вас бил млад, красив, образован, бохем и яздел гребена на литературната слава, заедно с дружки като Хемингуей и Скот Фицджералд. Когато не се подвизавал по Лазурния бряг, можел да бъде видян да кръстосва лондонските улици в жълтия си Ролс-ройс. Известни са доста истории за колоритната му личност - като тази, че полял с мартинито си Гьобелс, когото видял да се разхожда на долния балкон в хотела си.
Между другото, родил му се син, пак Майкъл, който написал мемоари за татко си - “Изгнаници”.
При започването на Втората световна война семейството се преместило в САЩ.
Майкъл Арлен-таткото починал през юни 1956 г. в Ню Йорк.
Освен, че си поглезихме душата и ненаситното любопитство с тази интернационална-приказка-с-приключенски-привкус-и-български-корен, вече си имаме повод пак да посетим вече порасналата Малка Виена и да погледнем с нови очи сградата на ул.Отец Паисий № 2.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
