Два от най-емблематичните за българската история предмета – мечът на хан Кубрат и пръстенът с монограм ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ (ХУВРАТУ ПАТРИКИУ), доказващ името на получилия патрицианско достойнство - хан Кубрат, идват в България.
Те ще бъдат временно изложени в Националната галерия в София, в рамките на Дните на Ермитажа. Експонатите са на постоянни съхраниние в Държавния Ермитаж в Санкт Петербург - един от най-богатите световни музеи.
Пръстенът и мечът са част от съкровище, открито през 1912 г. край с. Малая Перешчепина, на брега на р. Ворскла в околностите на днешния град Полтава, Украйна. Цялата находка се състои от около 800 предмета, от които голяма част са златни, а други - от сребро. През 1984 г. германският археолог проф. Йоахим Вернер предизвиква истинска революция в науката, определяйки ги като собственост на българския владетел хан Кубрат.
Съкровището от Малая Перешчепина е интересен и сложен комплекс, който включва различни по своята функционалност групи предмети, с ясно разграничена и обоснована културна принадлежност. Тук могат да бъдат идентифицирани изделия, дело на местни “варварски” майстори, както и произведения на торевтиката, изработени в иранската традиция в земите на Сасанидите. Най-голям брой са изделията от благороден метал, произведени в ателиетата на Константинопол.
По своя характер съкровището не е хомогенно и не може да бъде ограничено в тесен хронологически период от време (най-ранните находки се датират през първите години на третата четвърт на VII в.).
Безспорно най-интересният комплект от предмети принадлежи към личните вещи на хан Кубрат. Те са инсигнии, свързани с висшия сан на техния собственик: коланна гарнитура от злато, параден железен меч с изящно изработените и украсени златна дръжка и ножница, две златни закопчалки за мантия, две златни гривни. Най-важният артефакт сред тях е пръстен с монограм.
Артефактите от един толкова важен комплекс, датиращ от времето преди създаването на българската държава, са от изключително значение за историческата наука, но и за историята на изкуството. Това е един от редките случаи, за който може да се определи не само етническата принадлежност на собственика на предметите, но и те да бъдат обвързани с конкретно име - името на хан Кубрат.
Съпътстващи събития:
25 май 2019, от 16.00 часа - кураторът на изложбата доц. д-р Иля Ахмедов ще изнесе лекция в Балната зала на Двореца.
29 май 2019, от 16.00 часа - в Квадрат 500 на Националната галерия Максим Лапшин ще представи Лабораторията по научна реставрация на кавалетна живопис на Държавния Ермитаж.
24 май – 30 юни 2019 – прожекции в Балната зала на филмите „Ах, Ермитаж!“ и „На Ермитажа с любов“.
Дните на Ермитажа в София се осъществяват с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
