Да отидеш в Гърция в търсене на някакъв вид щастие може да е най-мъдрото, което човек може да реши да направи. Особено ако този човек е британка на име Дженифър Баркли.

Море и любов, красиви изгреви и залези, нощно къпане, танци, вкусни ястия и техните рецепти. И всичко това, пренесено на един сякаш измислен гръцки остров. Но Тилос не е измислен. За Дженифър той се превръща в упование и сила, в спасение, в очакване и надежда. Тя посвещава на него книгата си „Мед, море и Афродита” (издателство „Слънце“).

Прочетете откъс от книгата, а в края научете как можете да я спечелите от Peika.bg.

*

По време на своите скитания се запознах с няколко доста опитни „пътешественици“ и всички до един повтаряха до втръсване, че колкото повече пътуваш, толкова по-малък става светът. Мислех си, че изобщо не съм съгласна с това. Ако някое място е било просто точка на картата, когато се озовавах там, то се разширяваше в безмерен брой неповторими преживявания, небеса, животни, яденета, усещания, думи... и хора.

На остров Хидра, чиито къщи се крепяха по неравни хълмове, колите бяха забранени и нямаше истински пътища. Вървейки по една пътека, отидох до другия, по-празния край на острова, минах покрай един манастир и полета, където бродеха мулета и кози, докато пред мен не се разгърна огромното пространство на морето. Намерих голям плосък камък на един склон и легнах боса на него, чувствайки се като безгрижна овчарка, докато ядях хляба и сиренето, наслаждавайки се на топлината на слънцето и нежния бриз.

През зимата на един ферибот за остров Егина се натъкнах на приятеля си Янис, с когото се бях запознала на Хидра. Тъкмо бил купил ново ателие извън града и ме покани да отседна там. То представляваше преобразен каменен хамбар, придатък към една ферма, с дебели стени и дървени греди. Френските прозорци се отваряха към вътрешен двор, където от дървени решетки висяха бугенвилии, а вятърът събираше опадалите листа и цветчета в спретнати купчинки до стената. Прозорецът на спалнята гледаше към градина със заскрежени смокинови дървета и лози. Янис скоро започна да се чувства у дома си, преобразен с грънчарската престилка и вълнената шапка, а бухналите му черни мустаци надничаха над шала. За съжаление, моите опити да стъкна огън, докато той беше потънал в работата си, излязоха неуспешни. Затова пък той ме научи да му помагам да оформя глината и за да ни е топло, пиехме узо.

За великденските празници се качих на нощния ферибот до големия остров Крит. След Атина и преподаването имах нужда от усамотение и от суровата красота на дивия западен бряг. Намерих стая в една ферма; големият й прозорец гледаше към празния плаж и ясното бледосиньо море. Катерех се нависоко по скалите, към обширни панорами от диви храсталаци и планини, чиито върхове бяха обвити в облаци. Уморявах се до краен предел и после се сгушвах под юрганите, за да заспя под гласовете на птиците и вълните. Вечерях домати, пълнени с ориз и подправки, или задушено от картофи, патладжани, бакла, домат и още пресни подправки, с изобилие от пресен хрупкав хляб. Вечер пиех бренди и слушах жива музика – свирня на бузуки. Простите физически удоволствия от морето и свежият въздух ме караха да се чувствам жива.

Остров Миконос в ранното лято беше съвършено различен с изящните си варосани къщички, като гълъбарници; градът представляваше плетеница от объркващи алеи и боядисани балкони. Не бях сигурна, че харесвам дизайнерските бутици – Миконос е бил място за развлечения на богатите още по времето на древните римляни, – но ми хареса да пия кафе, докато морето се разбива в скалите точно под мен. Докато си пробивах път към пристанището, завих зад един ъгъл и към мен се отправи наперено една едра птица – Петрос, местният приятелски настроен пеликан, с мека розова перушина, която ми позволи да погаля. Няма как да не харесаш град, който си има собствен пеликан. По-късно се сприятелих с човек, изкарващ прехраната си с риболов и изпълняване на гръцки танци; той ме научи на няколко стъпки от сиртаки и ми каза къде мога да гледам как местните танцуват на традиционна музика, хванали се за ръце в безкрайна редица, която се вие из залата, а стъпките са доста по-сложни, отколкото се струват на наблюдателя. Танцувах и плувах в Райския залив и попивах заразителната, изпълнена със свободно давана любов атмосфера на баровете и кафенетата.

*

СПЕЧЕЛЕТЕ книгата „Мед, море и Афродита“ наДженифър Баркли!

Как?

Довършете под статията тук изречението: „Най-хубавото в Гърция е...“

Един от участвалите чрез жребий ще спечели книгата. Името му ще обявим на 14 октомври 2014 g. във фейсбук страницата на Peika.bg.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!