Необятна е красотата на България. Безброй много са местата, които си заслужава да бъдат посетени поне по веднъж. На тази малка територия има баланс, има от всичко в умерени количества. Има величествени планини, пясъчни плажове и синьо море, архитектурни шедьоври, природни феномени и много мистерии, които будят интереса ни още от древни времена.

Някъде там, в сърцето на Ихтиманска Средна гора има едно малко китно селце, сякаш забравено от всички – село Петрич. То се намира на около 60 километра от София и е разположено на красивата река Тополница.

Името Петрич произхожда от петте реки, които минават през селото и се вливат една в друга. Това село е известно с много неща, освен с красивата си природа и гостоприемните си жители. Историята помни, че именно тук е била единствената победа на Бенковски и неговата известна Хвърковата чета, по време на Априлското въстание. В началото на селото, на самия му вход, се издига интересен паметник – камбана. Тя се издига на 8 метра височина и е направена от камък. Тя е символ на всички претопени камбани, от които са направени куршуми за Бенковски и неговите четници.

Друг любопитен факт за село Петрич е, че някога се е смятало, че границата между Княжество България и Източна Румелия минава точно тук. Както можем сами да се убедим, селото има наистина богата история, повод за истинска гордост не само у местните жители ами и у всички българи.

Около село Петрич има хиляди отъпкани туристически маршрути, които са уникални и разкриват величествени гледки към селото и планината. Някои от тях са подходящи и за по-леки разходки, други се препоръчват за по-опитни планинари. Както се казва – има за всеки по нещо.

Един доста интересен маршрут е именно този до връх Вран камък, който се намира на около 5 километра от центъра на село Петрич. От това място се откриват наистина величествени гледки към Средна гора, дори в ясно време и към други български планини.

Предполага се, че този природен феномен някога е бил едно от светилищата на траките по нашите земи, но не е напълно доказано. Оказва се, че има доста оскъдни данни за това място, като се има предвид близостта му до столицата и перфектните картировки на целия район. Въпреки това, мястото е лесно достъпно за всички, които желаят да го посетят. Препоръчително е това да стане през топлите месеци от годината, тъй като в тази част на Средна гора времето се сменя доста бързо. Често тук може да видите и колоездачи, които се качват на самия връх със своите велосипеди.

Макар и не толкова известен и слабо посещаем район, той си остава един от най-красивите в Ихтиманска Средна гора. От една страна е добре, че няма толкова туристи, които да замърсяват дивата и красива природа, но от друга – дали селото е тръгнало по пътя на толкова много обезлюдени села в България?

Би било прекрасно, ако ние, българските туристи, намерим баланса между това даден район да е добре развит туристически и в същото време да се опази чистотата и биоразнообразието в него.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!