Малко встрани от популярните маршрути в Узбекистан, но все пак достатъчно популярно сред туристите, e посещението на Аралско море – една от най-сериозните екологични катастрофи на Земята в наши дни.

Република Каракалпакстан

Никой от нашата група, състояща се от три дами, организирали се за вълнуващо, самостоятелно пътуване из Узбекистан, не беше чувал за автономна република Каракалпактан преди да я посетим. В нея живеят над 1,8 млн. човека и тя заема около 37% от площта на Узбекистан. Интересен факт е, че знамето на автономната република се отличава от знамето на държавата. Бялата лента по средата на флага на Узбекистан (символ на мира и чистотата) e заменена с жълта лента – символ на пустинята, която заема по-голямата част от Каракалпакстан.

Основната причина туристите да посещават републиката е Аралско море, само преди десетилетия пълно с живот и риба, а сега почти напълно пресушено и представляващо сюрреалистична картина, посвоему очарователно в ранните сутрешни часове на деня, когато го видяхме. 

*Град Нукус – столицата на автономна република Каракалпакстан

Муйнак

Някога рибарско градче, разположено на брега на Аралско море, днес град Муйнак се намира на около 100 километра от него и е известен основно с гробището на кораби и като отправна точка за няколкочасовия преход през пустинята Аралкум до това, което днес е останало от Аралско море. Гробището на кораби, любимо място на фотографи от цял свят, всъщност представлява добре аранжирани, издраскани с графити, скелети на кораби. Макар и далеч от автентичност, мястото привлича любителите на снимки, като дори потресаващата температура от 47 градуса в два часа на обяд, не можа да ни спре да  снимаме. Точно над корабните останки се намира прохладната сграда на музея на Аралско море. Тук освен снимки и различни предмети от отминалите славни дни на региона, може да гледате 20 минутен документален филм, със субтитри на няколко езика,  за живота в града, природата и околностите, преди настъпването на екологичната катастрофа. Гордостта на Муйнак и основен източник на прехрана за жителите му е бил консервния завод, от който днесе останала единствено порутена сграда. Местното пристанище ежедневно е посрещало кораби, натоварени с десетки тонове прясна риба, които директно са отивали за преработка в завода. Всичко това е в миналото, сега повечето хора в града живеят бедно, разчитайки основно на доходи от туризъм през активния сезон, но все още има възрастни каракалпакстанци, които си спомнят времената, когато градът им е бил на брега на морето. Хората тук са дружелюбни, гостоприемни и силно любопитни към преминаващите туристи. За наша изненада част от тях се отличават с наситено сини, почти тюркоазени очи - външност, която значително се различава от традиционния външен вид на узбеките.

Всъщност, гробището на кораби в Муйнак има и още едно предназначение – ежегодно там се провежда „Стихия“ - фестивал на абстрактната електронна музика, превърнал се в ключово събитие за любителите на електронна музика в Централна Азия. През 2025 г. събитието се е провело в периода 29-31 май, с участието на международни изпълнители от Швейцария, Индия, Австралия, Германия, Русия и други страни. Въпреки оригиналната идея и популярността на фестивала, местните хора, силно религиозни мюсюлмани, изпитват единствено негативни чувства към него. За тях публиката от полуоблечени, татуирани младежи, част от които под въздействието на различни субстанции, дава само лош пример на децата в града.

*Гробището на кораби в град Муйнак

Пустинята Аралкум

Аралкум е най-младата пустиня в света, тя се е появила на мястото на пресъхналото Аралско море и се е формирала в продължение на десетилетия, започвайки от 60-те години на 20 век. Разположена е на териториите на Казахстан и Узбекистан. Името на пустинята е образувано от думите „Арал“ и „кум“ (пясък) - пясъкът на Арал.  Преходът от  Муйнак до Аралско море през Аралкум отнема 3-4 часа и задължително се прави с джип и местен водач. Реално път няма или по-скоро има много следи от гуми, в които само опитен водач може да се ориентира. Да пътуваш по дъното на „прясно“ пресъхнало море е вълнуващо преживяване, през цялото време те съпътства мисълта, че само преди деситилетия всичко над и около теб е било вода. Земята е пясък с мидички, растенията са предимно соленолюбиви храсти, а от животните срещнахме пустинен плъх и костенурки. В началото на прехода, близо до град Муйнак, където има повече вода, видяхме и различни видове птици. Особено впечатляващ беше зеленият пчелояд. Приятелките ми решиха, че твръде дълго съм снимала корабите под палещото слънце, след като  им обявих, че виждам зелени птички в пустинята. Все пак нещата си дойдоха на мястото, когато и те ги видяха.

Едно от най-живописните места по пътя е платото Устюрт, разпростиращо се на тероиториите на Узбекистан, Казахстан и Туркменистан. Това загадъчно място е обвито в легенди, като дори има твърдения, че е изоставен, древен космодрум. Тази част, която се намира в Узбекистан, представлява стръмна урва, простираща се от север на юг и граничеща с Арласко море и пустинята Аралкум. Точната възраст на платото не е определена, според учените варира между 20 и 60 милиона години. Това, което се знае със сигурност е, че някога платото Устюрт е било част от древния океан Тетис, а по-късно част от древните Сарматско и Акчагалско морета.

Почти в края на пътуването ни застигна пясъчна буря. В продължение на около 30 минути през прозореца на джипа не се виждаше нищо освен пясък. Водачът ни остана спокоен и продължи да кара в нищото, все едно се намираше на широколентова магистрала в ясен, слънчев ден. Оказа се, че пясъчните бури са често явление в района на Аралкум – ежегодно между 15 и 75 млн. тона пясък и сол, донесени от бурите, покриват Узбекистан и страните от Централна Азия. Според някои източници аралски пясък е намерен в горите на Норвегия и дори в Гренландия. Твръди се, че този пясък е токсичен и сериозно застрашава здравето на местните жители. От своя страна местните хора с които говорихме, отричат и твърдят, че са в отлично здравословно състояние.

В последните десетилетия правителството на Узбекистан обръща сериозно внимание на Аралкум. Причината е, че на дъното на пресъхналото море са откирити нефт и газ. Очаква се инвестициите в добивната промишленост да достигнат 300 млн. долара към 2050 г.

*Платото Устюрт

Юртовият лагер „Бес Кала“

След продължителното пътуване през пустинята, привечер пристигнаме в „Бес кала“ - един от трите юртови лагера, в които може да се пренощува в околностите на Аралско море, като до самото море има поне още 15-20 минути път с кола. Лагерът се намира на издадена скала, част от платото Устюрт, с впечатляваща гледка към плажа и Аралско море. Юртите са около 30,  мястото е оборудвано с външни тоалетни, няколко душ-кабини и кухненско помещение със столова. Част от юртите останаха свободни през нощта, може би защото нощувката в юртов лагер не е никак евтина, което е съвсем оправдано, предвид отдалечеността на мястото, липсата на вода и сериозната и трудоемка поддръжка. Повечето туристи бяха от Западна Европа, група весели поляци празнуваха посещението си в лагера почти до сутринта.

Въпреки красивата гледка от юртовия лагер, природата те кара да  се чувстваш нежелан гост. В прашния сумрак, вятърът носи пясък, който влиза в юртите, пълни косите и дрехите. А през ноща всичко това е съпроводено с вой на чакали, които за щастие,  лагерните кучета държат далеч от юртите.

*Юртовият лагер „Бес Кала“

Аралско море

На следващия ден ставаме в шест сутринта за видим морето, преди да предприемем дългия път обратно. Пясъчната буря е утихнала и хоризонтът е чист. Морето е сиво, по калния и тинест бряг няма следи от живот - няма водорасли, мидички и всякакъв друг вид живинки, които сме свикнали да виждаме на морски бряг. Въпреки това е странно красиво. В крайна сметка се оказа, че мястото не е съвсем без живот – от морето излитат два жерава, местният водач обяснява, че двойката жерави живеят тук. Птиците са се приспособили към негостпоприемните условия и са намерили своя дом.

Историята на Аралско море е разказвана много пъти. През 50-те години на миналия  век Арал е било четвъртото по големина езеро в света с площ от 68 000 кв. км., обем от 1 060 куб. км. и  максимална дълбочина от 69 метра. Езеро е било толкова голямо, че е наречено море. Морето е било захранвано от пълноводните реки на Централна Азия – Амударя и Сърдаря. Около 1960 г. министерството на селското стопанство на Съветския съюз решава, че ще отклони руслата на реките Амударя и Сърдаря за да осигури напояване на памуковите и оризовите полета в Узбекистан и Казахстан. В резултат на това решение, 65 години по-късно, морето е почти пресъхнало и разделено на две части: Малък (Северен) Арал и Голям (Южен) Арал, с обща площ от 7 660 кв.м. и обем от 36,3 куб.км., а на мястото на изчезналото море се е появила пустинята Аралкум с площ от 38 000 кв.км. За да стпаси Малък Арал, правителството на Казахстан изгражда Кокаралския бент, окончателно завършен през 2005 г. и така стабилизира ситуацията в северната част на морето, като разделя Южен от Северен Арал. Към януари 2025 г. площта на Северно Аралско море е 3 065 кв. км. Това е с 111 кв.км. повече, отколкото в началото на 2022 г. Минерализацията на водата е намаляла и е възстановена популацията на 22 вида риби. Площа на Малък Арал постепенно се увеличава.

И докато ситуацията в Малък Арал е стабилизирана, в пустинята Аралкум – пресъхналата част на Голям Арал, геолозите откриват газ и нефт. Дали заради тази или друга причина, към днешна дата няма реално предприети действия от правителството на Узбекистан за възстановяване на принадлежащата им част от морето.

Независимо от екологичната катастрофа, животът тук продължава да тече в свой собствен ритъм. Въпреки многобройните статии за токсичноста на аралския пясък, съдържащ голяма част от Менделеевата таблица, туристите се мажат с кал от морето за здраве. А местните хора са намерили друг вид препитание. Водачът ни особено ентусиазирано разказва за червеите, интереса на китайците към тях и високата им пазарна стойност. Един чувал с „червеи“ е богатство! Колкото и да се взирахме в мокрия пясък не можахме да различим нито „червеите“, нито яйцата им. Всъщност става въпрос заArtemia parthenogenetica, вид членестоного, живеещо в солените води на Аралско море. На световните пазари най-много се ценят яйцата на артемията (цисти). Те съдържат до 72,9% протеини и се използват като силно питателна храна за отглеждането на всякакъв вид риби и птици. Имат приложение и в козметичната индустрия. Местните хора събират артемията, реално по нищо не приличаща на червей, и я предават на правителството. Така мъртовото море отново става източник на доходи за населението.

*Аралско море

Автор: Ивета Цветкова

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!